Ерих Мария Ремарк – Триумфалната арка

Животът не на всеки човек напомня собствен дом, който можеш да украсяваш богато с мебелировката на спомените. Някои хора живеят в хотели. В различни хотели. Годините се затварят зад тях като хотелски врати и им оставят само малко смелост, но ни капка съжаление.

Джини Томпсън – Тъга по твоето лице

След приказката
когато си потънал в сън
аз лежа близо до твоето лице и гледам
как мъжът, в когото ще се превърнеш
влиза в теб,
и си представям как тази красота
ще причини болка някому.
Мисля как
краката и ръцете ще се удължат,
кожата ще загрубее, брадата ще порасне,
докато, когато очите ти се отворят отново,
там ще бъде друга жена,
която те гледа отблизо
и тя ще се усмихне

и ти ще се усмихнеш като посегнеш към нея
без да те е грижа
откога не си спал.

Превод: Катерина Стойкова Клемър

Хорхе Букай

Истинската любов не е нищо друго, освен неизбежното желание да помогнем на другия да бъде този, който е.

***

В самотата можеш да загубиш или да намериш себе си. Това зависи от душата ни и от това как я приемаме, с отчаяние или мъдрост!

Пол Валери

В бъдещето ние влизаме, оглеждайки се в миналото.

Стефка Тотева – Страхът откраднал е живота ми…

Страхът откраднал е живота ми.
В един единствен ден живея само
и страшно е
дори да си помисля,
че така ще е оттук до края.
Изчезнали са най-вълшебните усещания,
когато дишах в дъжд и в слънце,
когато цветето изправено бе в мен,
когато ставах по-богата от това,
което нямах…

ЕЛИ ДЕ ВАРД – ***

Да тъгуваш за живите –
е много по-лошо,
отколкото да жалиш
мъртвите.

Боли от далечност,
недостъпни за нас са,
едва се процежда надежда,
че не изчезват,
докато са живи.

***

„Не се страхувай да направиш голяма крачка.  Не можеш да прескочиш пропаст с два малки скока”

Стефан Кръстев

„Душата е облечена единствено в тяло, а голотата й е по-възбуждаща и от голотата на тялото. Остане ли гола: това е любов…“

***

… Липсват ми снимките му. Говорещите цветя и събличащите страховити истини облаци, кършещите бедра стебла и косата ми, запретната като пола от вятъра. …

***

Той се любеше с музиката. Събличаше тишината и изваждаше от нея копнеещото й тяло. …

Георги Константинов – Жените не обичат …

Жените не обичат
страхливите мъже,
дори и да ги впримчат
в женитбено въже.
Прегръщат ги, а помнят
прегръдките на друг -
като скала спокоен,
с корав ревнив юмрук,
лъжата непрощаващ,
невярващ в плач и грим…
Всевластен, покоряващ,
а сам – непокорим.
Целта си не пожертвал
за топли колена…
Сбогувал се… Изчезнал
зад хълм или вълна.
Те плачат, че го губят.
Очакват го
по мрак….
Но в миг ще го разлюбят,
ако се върне пак.