Георги Константинов – Жените не обичат …

Жените не обичат
страхливите мъже,
дори и да ги впримчат
в женитбено въже.
Прегръщат ги, а помнят
прегръдките на друг -
като скала спокоен,
с корав ревнив юмрук,
лъжата непрощаващ,
невярващ в плач и грим…
Всевластен, покоряващ,
а сам – непокорим.
Целта си не пожертвал
за топли колена…
Сбогувал се… Изчезнал
зад хълм или вълна.
Те плачат, че го губят.
Очакват го
по мрак….
Но в миг ще го разлюбят,
ако се върне пак.

Прочетете пълния пост »

Йовко Ламбрев – Страх

Не съм забравил твоят ден,
но страшно трудно е да ти напомням
за себе си и онзи плам у мен,
започнал толкова отдавна, че началото не помня.
Да – страх ме е! От себе си. От теб.
Не знам къде да скрия чувствата притиснати.
Не ме е страх от сенките нощес,
но много ме е страх от закъснели истини.
13 март 1993
Пловдив

Прочетете пълния пост »

Светла Ненова – Отражение

Разхлаждай ме със ветрилата на съмненията.
Нахлувай във сърцето ми раздиращо със нож.
Опушвай ме с мъглите на прозренията.
Раздухвай страховете ми със цвят на нощ.
Играй билярд със огъня в стомаха ми.
Надцаквай се с инстинктите ми да се пазя.
Промъквай се брутално с кални стъпки във душата ми.
Тъпчи, руши и плюй, надявайки се да те мразя.
Опивай се безпаметно от [...]

Прочетете пълния пост »

Лилия Радоева – ***

Стомна вода.
Билка за рана.
Път ме залюби
и му пристанах.
…

Прочетете пълния пост »

Дочка Станчева – По-сама от преди

По-сама от преди
към себе си крача.
И това, че съм жива,
че съм жива ли значи?
По-богата от утре
и по-бедна от вчера,
закъсняла усмивка
си постлах за вечеря.
След измислен завой –
смях, затичан над бездна –
драматичен герой
в комедийна пиеса!
Без начало и край,
/а то обич ли значи?…/
По-сама от преди
пак към себе си крача.

Прочетете пълния пост »

Демир Демирев – Пролет

Никой не може
да загаси
пожара
на зеленината.
Даже
снощният дъжд!

Прочетете пълния пост »

Красимир Едрев – Малко

Жестокостта
е преди всичко
точност.
ИЗ “44″

Прочетете пълния пост »

Георги Рупчев – Отдалечаване на въздуха

Отзвъняваше лятото с бавни лилави камбани -
звук след звук от невидими църкви
и вървяхме из дългия град запотени, замаяни,
нито живи, ни мъртви.
Бяхме гладни, по прашната улица страшно кънтеше
предвечерния въздух, заблъскан от тебе,
и се спряхме на моста и право насреща ни
се задаваше погребение.
Те се точеха с празни лица, свити в трескава жега,
преминаваха, после изчезваха тихо в завоя
и [...]

Прочетете пълния пост »

Йовко Ламбрев – Завръщане

Нощта вали
със капки мрак,
отронени
от вихърa на времето -
палачът
на прогизналите ми
от влага спомени.
Нощта вали,
звездите плачат.
На пълнолунна светлина
съзирам сенките
на петилетното си мълчаливо бродене.
Безбройно много са
и хладни са
отломките
на отегчително-жестоките ми роли.
Нощта вали -
поройно и свирепо
със влагата на минали виелици
и прерисува тихо -
с лунен шепот
чудовища,
русалки,
преживелици.
В които моите молитви премълчавах,
опитвайки се
да опазя себе си,
а всъщност драматично пресъздавах
едни и същи
сиво-скучни гръмотевици.
Нощта [...]

Прочетете пълния пост »

Пеньо Пенев – Откровение

Натежал е на дните простора,
накипял от безпътни мъгли…
И сърцето, преляло от горест,
ме боли, ме боли, ме боли…
Кой ще чуе? Защо да говоря?
За вас чужда е мойта тъга…
Но ще чакам врата да отворят…
Докога… Докога… Докога?…
Като друмник бездомен в умора
спирам тук, път изходил голям…
Отворете ми, милички хора!
Аз съм сам!… Аз съм сам!… Аз съм сам!
Нямам нищичко. Само [...]

Прочетете пълния пост »