Неозаглавено

Стига, мъко, при мен си дохождала,
че душата ми стана ти дом.
Влизаш, сядаш, разхождаш се -
аз до днес те търпях мълчешком.
Но край! – вече заключих вратата
и прозорците здраво залостих!
А ти намери пролука в душата
и отново си в мене на гости.
Тази игра я играем с години,
аз те гоня – ти връщаш се пак.
Остави ме за миг да [...]

Прочетете пълния пост »