Лилия Радоева – ***

Стомна вода.
Билка за рана.
Път ме залюби
и му пристанах.
…

Прочетете пълния пост »

Демир Демирев – Пролет

Никой не може
да загаси
пожара
на зеленината.
Даже
снощният дъжд!

Прочетете пълния пост »

Йовко Ламбрев – Завръщане

Нощта вали
със капки мрак,
отронени
от вихърa на времето -
палачът
на прогизналите ми
от влага спомени.
Нощта вали,
звездите плачат.
На пълнолунна светлина
съзирам сенките
на петилетното си мълчаливо бродене.
Безбройно много са
и хладни са
отломките
на отегчително-жестоките ми роли.
Нощта вали -
поройно и свирепо
със влагата на минали виелици
и прерисува тихо -
с лунен шепот
чудовища,
русалки,
преживелици.
В които моите молитви премълчавах,
опитвайки се
да опазя себе си,
а всъщност драматично пресъздавах
едни и същи
сиво-скучни гръмотевици.
Нощта [...]

Прочетете пълния пост »

*Троицата – Докато си млад

Излежавай се, спи до обяд, яж шоколад, докато си млад,
защото после няма да можеш.
Пий, танцувай, изпитвай вълчи глад, докато си млад,
защото после няма да можеш.
Бъди млад, разкошен, рошав, брадат, докато си млад,
защото после няма да можеш.
Пътувай с протрити обувки из младия свят, докато си млад,
защото после няма да можеш.
Мързелувай, безцелно живей от град в град, [...]

Прочетете пълния пост »

Йовко Ламбрев – Wheel Of Fortune

Радвах се, когато те видях.
Плаках сам, когато ти се радвах.
Страдах те като осамотях,
но смеех се, когато страдах.
Обичах те, когато оцелях.
Сънувах те, когато те обичах.
Врекох се, когато оживях
и мразех те, когато ти се вричах.
8 септември 1993
Пловдив

Прочетете пълния пост »

Йовко Ламбрев – Лятото, което не започна

Нощта е астматично опустяла
и само времето
се гъне
прозаично
в безплоден задух,
с темпо вяло -
безпаметно
във своята статичност.
И ту се виждам,
ту се губя
в призрачност -
като в двоична алгебра -
досадно точно.
Сред купесто-тревожна
облачност
и лятото,
което не започна…
Облечен в сивосив човекобран,
почти трагично е,
а ти е смешно.
“Дойдох и си отивам
неразбран,
един загря и то погрешно”.
28.08.2005
Пловдив

Прочетете пълния пост »

Николай Димитров – Сън

Тихо, без думи
докосваш дъха ми
пристигаш наум и
плътстваш в съня ми.
Под твоите пръсти
посрещам нощта,
косите ти гъсти
ми влизат в носа.

Прочетете пълния пост »

Кирил Кадийски – Вечен календар

Януари

И яз
дълбок,
и мраз -
дал Бог!
И ти -
пиян.
Свети
Йордан!
И син
от студ
комин -
хайдут
с калпак
от сняг.
Февруари

И сняг.
И хан.
С резняк
налян.
Чуй звън!
Не тук -
навън…
Капчук!
Ластар
ли стар
сълзи?
Лозар
в лози
пълзи.
Март

О, кал
през март…
Локал.
Хазарт.
В нощта
дори
кръвта
ти ври.
Една
жена
(сред сто!)
в ръце
с асо -
сърце!
Април

Денят
звъни…
Роят
се дни.
Или
е сън
с пчели
и звън.
За страст
готов,
о, май,
под храст
с любов
омай!
Май

Април,
през май
препил си
май.
За мен
налей
зелен
елей!
О, кой
под вас
ли пи
покой
и страст,
липи?
Юни

О, зной!
Под свод
с порой
от пот…
Синчец.
И мак.
Певец,
на крак!
Пече.
Но хей,
щурче,
ти с лък
от стрък
лудей!
Юли

Пламтящ
покой
под плащ
от зной.
На [...]

Прочетете пълния пост »

Тильо Тилев – Джин с тоник

Сбогуване безкрайно -
разточителство на вечници:
аз, скъперникът,
и ти – с благословените уста,
в мъглицата на думите,
в началото на есента …

Прочетете пълния пост »

Кирил Кадийски – Април. Зелено.

АПРИЛ. ЗЕЛЕНО. Бистра синева.
На слънцето пчелите подивели.
Пасат по хълма кошерите бели,
а все по-буйна спъва ги трева.
Пак пролет. Нова пролет. Но не е ли
поредна крачка към смъртта това?…

Прочетете пълния пост »