Георги Константинов – Жените не обичат …

Жените не обичат
страхливите мъже,
дори и да ги впримчат
в женитбено въже.
Прегръщат ги, а помнят
прегръдките на друг -
като скала спокоен,
с корав ревнив юмрук,
лъжата непрощаващ,
невярващ в плач и грим…
Всевластен, покоряващ,
а сам – непокорим.
Целта си не пожертвал
за топли колена…
Сбогувал се… Изчезнал
зад хълм или вълна.
Те плачат, че го губят.
Очакват го
по мрак….
Но в миг ще го разлюбят,
ако се върне пак.

Прочетете пълния пост »

Богдан Тетовски – ***

Аз живея, защото ме няма при тебе,
защото съм винаги някъде, където ти не си,
където едва ли ще бъдеш, ако пристигна
и откъдето към теб ще пътувам отново,
за да отмина, когато най-после те срещна…

Прочетете пълния пост »

Светла Ненова – Отражение

Разхлаждай ме със ветрилата на съмненията.
Нахлувай във сърцето ми раздиращо със нож.
Опушвай ме с мъглите на прозренията.
Раздухвай страховете ми със цвят на нощ.
Играй билярд със огъня в стомаха ми.
Надцаквай се с инстинктите ми да се пазя.
Промъквай се брутално с кални стъпки във душата ми.
Тъпчи, руши и плюй, надявайки се да те мразя.
Опивай се безпаметно от [...]

Прочетете пълния пост »

Жак Превер – Ключът

- За нощта цялаили само за миг? -пита хазяйката,докато подава ключа.- Завинаги! – отговаря жената,а мъжът плаща ценатаи взима ключа за вратата.Двамата се качватедин етаж по-горе засмени.- Бедните нещастници,може би тук ще сложат края си -промълвява хазяйката с очи насълзени -а моите чаршафи ще свършат и те,целите окървавени.
Превод: LeeAnn

Прочетете пълния пост »

Пабло Неруда – Неозаглавено

Валеше както вали Господ…
… по лицето ти, по кожата ти, по спомените ти
валеше сякаш дъждът излизаше за първи път
от клетката си
и блъскаше по вратите на света :
Отворете ми, отворете ми!
…изоставена от любовта ми, там
където мусонът и неговите барабани бият глухо…
вече не могат да ме търсят издължените ти бедра.

Прочетете пълния пост »

Жак Превер – Децата, открили любовта

Децата, открили любовта,
се целуват притихнали
на прага на нощта.
Минувачите, забравили младостта,
ги сочат с жест, осъждащ любовта.
Но децата тук ги няма
те са далеч от света,
оставили в нощта
само трептнещата сянка,
която роди яростта -
ярост с усмивка презряна,
търсеща любовта тъй желана.
Децата тук ги няма,
те са далеч от нощта,
далеч са дори от деня,
в свят на ослепителна красота,
открит с раждането на любовта.
Превод [...]

Прочетете пълния пост »

Ясен Ведрин – Бели мигове

Бели мигове.
Бели прекрасни надежди.
Сякаш всичкото бяло събрано на длан.
Бели пясъци.
Бели изплетени мрежи.
И рибарите бели край своя талян.
Бяло гледаш
във белия лист ненаписан.
Бели чувства са скрити във бяла мечта.
Бях ли в бяло
за теб от съдбата орисан?
Бях ли бял като сол, побеляла в дланта?
Бели мигове.
Даже душата е бяла.
Като бялата рокля на празника бял.
Ще те видя ли някога
в бяло [...]

Прочетете пълния пост »

Вергиния Генова – Не си се давил във очите ми

Не си се давил във очите ми,
не си се вплитал във косите ми
и в гънките на черните ми мисли.
Не си събирал в шепите смехът ми
не си копнял за звънките ми стъпки
не си танцувал с мен над пропастта.
Не си разчупвал делниците с мене
не си събирал къшеите време
с мечтите ми не си мечтал.
Не си събуждал дланите в [...]

Прочетете пълния пост »

Иля Велчев – Не казвай в тишината

Не казвай в тишината,
(тъй рядка вече за двама под небето)
не казвай в тишината -
че ме обичаш,
че ме обичаш.
Задръж във себе си
красивото мълчание,
говориш ли -
ще ти избяга литналото чувство,
и ослепено от любов
сърцата ни
в обратен път не ще намери.
Не казвай в тишината
две свети думи,
(че тези думи много са ги казвали)
но ме обичай,
но ме обичай,
както се обича, когато [...]

Прочетете пълния пост »

Жак Превер – За теб, любов моя

От пазара за птици
Купих птици
За теб,
Любов моя.
От пазара за цветя
Купих цветя
За теб,
Любов моя.
От пазара за окови
Купих вериги
тежки вериги
За теб,
Любов моя.
Накрая на пазара за роби
Те потърсих
Но не те намерих,
Любов моя.
Превод LeeAnn

Прочетете пълния пост »