Йовко Ламбрев – Страх

Не съм забравил твоят ден,
но страшно трудно е да ти напомням
за себе си и онзи плам у мен,
започнал толкова отдавна, че началото не помня.
Да – страх ме е! От себе си. От теб.
Не знам къде да скрия чувствата притиснати.
Не ме е страх от сенките нощес,
но много ме е страх от закъснели истини.
13 март 1993
Пловдив

Прочетете пълния пост »

Бояна Петкова – Нежно

колебая се,
преди да се обадя -
може би даже няколко дена,
не защото
няма да те открия,
не защото
няма да ме очакваш,
а защото:
ще звънне.
ще поговорим
за умората,
за парите,
за музиката,
за това, че си липсваме -
между другото -
но на мен ще ми се мълчи
а на теб няма
да ти се говори
и ще поискаш
да ме изтеглиш по жицата,
с дъх да ме съблечеш
и да ме [...]

Прочетете пълния пост »

Йовко Ламбрев – Завръщане

Нощта вали
със капки мрак,
отронени
от вихърa на времето -
палачът
на прогизналите ми
от влага спомени.
Нощта вали,
звездите плачат.
На пълнолунна светлина
съзирам сенките
на петилетното си мълчаливо бродене.
Безбройно много са
и хладни са
отломките
на отегчително-жестоките ми роли.
Нощта вали -
поройно и свирепо
със влагата на минали виелици
и прерисува тихо -
с лунен шепот
чудовища,
русалки,
преживелици.
В които моите молитви премълчавах,
опитвайки се
да опазя себе си,
а всъщност драматично пресъздавах
едни и същи
сиво-скучни гръмотевици.
Нощта [...]

Прочетете пълния пост »

Йовко Ламбрев – Wheel Of Fortune

Радвах се, когато те видях.
Плаках сам, когато ти се радвах.
Страдах те като осамотях,
но смеех се, когато страдах.
Обичах те, когато оцелях.
Сънувах те, когато те обичах.
Врекох се, когато оживях
и мразех те, когато ти се вричах.
8 септември 1993
Пловдив

Прочетете пълния пост »

Пабло Неруда – Неозаглавено

Валеше както вали Господ…
… по лицето ти, по кожата ти, по спомените ти
валеше сякаш дъждът излизаше за първи път
от клетката си
и блъскаше по вратите на света :
Отворете ми, отворете ми!
…изоставена от любовта ми, там
където мусонът и неговите барабани бият глухо…
вече не могат да ме търсят издължените ти бедра.

Прочетете пълния пост »

Йовко Ламбрев – Лятото, което не започна

Нощта е астматично опустяла
и само времето
се гъне
прозаично
в безплоден задух,
с темпо вяло -
безпаметно
във своята статичност.
И ту се виждам,
ту се губя
в призрачност -
като в двоична алгебра -
досадно точно.
Сред купесто-тревожна
облачност
и лятото,
което не започна…
Облечен в сивосив човекобран,
почти трагично е,
а ти е смешно.
“Дойдох и си отивам
неразбран,
един загря и то погрешно”.
28.08.2005
Пловдив

Прочетете пълния пост »

Николай Лилиев – Кръгозори надвесени

Кръгозори надвесени
и сплътени тъми.
Ръми,
есен е.
В глухи жалби унесени,
ние бродим сами.
Ръми,
есен е.

Прочетете пълния пост »

Вергиния Генова – Не си се давил във очите ми

Не си се давил във очите ми,
не си се вплитал във косите ми
и в гънките на черните ми мисли.
Не си събирал в шепите смехът ми
не си копнял за звънките ми стъпки
не си танцувал с мен над пропастта.
Не си разчупвал делниците с мене
не си събирал къшеите време
с мечтите ми не си мечтал.
Не си събуждал дланите в [...]

Прочетете пълния пост »

Николай Димитров – Сън

Тихо, без думи
докосваш дъха ми
пристигаш наум и
плътстваш в съня ми.
Под твоите пръсти
посрещам нощта,
косите ти гъсти
ми влизат в носа.

Прочетете пълния пост »

Пеньо Пенев – Самота

Тихо е, тихо е, тихо е
и стоя, и мълча пак в мечти.
Няма те никога, никъде…
Тишина, самота и звезди…
Тежка е, тежка разлъката
в тия безводни далечни гори,
обичта, жаждата, мъката
ме гори, ме гори, ме гори…

Прочетете пълния пост »