ЕЛИ ДЕ ВАРД – ***

Да тъгуваш за живите –
е много по-лошо,
отколкото да жалиш
мъртвите.
Боли от далечност,
недостъпни за нас са,
едва се процежда надежда,
че не изчезват,
докато са живи.

Прочетете пълния пост »

Георги Константинов – Жените не обичат …

Жените не обичат
страхливите мъже,
дори и да ги впримчат
в женитбено въже.
Прегръщат ги, а помнят
прегръдките на друг -
като скала спокоен,
с корав ревнив юмрук,
лъжата непрощаващ,
невярващ в плач и грим…
Всевластен, покоряващ,
а сам – непокорим.
Целта си не пожертвал
за топли колена…
Сбогувал се… Изчезнал
зад хълм или вълна.
Те плачат, че го губят.
Очакват го
по мрак….
Но в миг ще го разлюбят,
ако се върне пак.

Прочетете пълния пост »

Йовко Ламбрев – Страх

Не съм забравил твоят ден,
но страшно трудно е да ти напомням
за себе си и онзи плам у мен,
започнал толкова отдавна, че началото не помня.
Да – страх ме е! От себе си. От теб.
Не знам къде да скрия чувствата притиснати.
Не ме е страх от сенките нощес,
но много ме е страх от закъснели истини.
13 март 1993
Пловдив

Прочетете пълния пост »

Богдан Тетовски – ***

Аз живея, защото ме няма при тебе,
защото съм винаги някъде, където ти не си,
където едва ли ще бъдеш, ако пристигна
и откъдето към теб ще пътувам отново,
за да отмина, когато най-после те срещна…

Прочетете пълния пост »

Николай Колев – Фотография

Стоях си изоставен и проблемен.
Мълчах си, както зная да мълча.
И гледах, както мога да не гледам.
Личеше си, че просто не лича.
Привикнал съм от навик безпощаден
да чезна в ежедневен негатив,
където подозирам, горд и хладен,
че лед и топлина са мой статив.
Но кой ме е заснел такъв – незнаен,
потънал и полунепроявен,
такъв самотно-тъмен, лошо краен?
Навярно ежедневието в мен!
26.V.1979 г. [...]

Прочетете пълния пост »

Бояна Петкова – Нежно

колебая се,
преди да се обадя -
може би даже няколко дена,
не защото
няма да те открия,
не защото
няма да ме очакваш,
а защото:
ще звънне.
ще поговорим
за умората,
за парите,
за музиката,
за това, че си липсваме -
между другото -
но на мен ще ми се мълчи
а на теб няма
да ти се говори
и ще поискаш
да ме изтеглиш по жицата,
с дъх да ме съблечеш
и да ме [...]

Прочетете пълния пост »

Светла Ненова – Отражение

Разхлаждай ме със ветрилата на съмненията.
Нахлувай във сърцето ми раздиращо със нож.
Опушвай ме с мъглите на прозренията.
Раздухвай страховете ми със цвят на нощ.
Играй билярд със огъня в стомаха ми.
Надцаквай се с инстинктите ми да се пазя.
Промъквай се брутално с кални стъпки във душата ми.
Тъпчи, руши и плюй, надявайки се да те мразя.
Опивай се безпаметно от [...]

Прочетете пълния пост »

Лилия Радоева – ***

Стомна вода.
Билка за рана.
Път ме залюби
и му пристанах.
…

Прочетете пълния пост »

Дочка Станчева – По-сама от преди

По-сама от преди
към себе си крача.
И това, че съм жива,
че съм жива ли значи?
По-богата от утре
и по-бедна от вчера,
закъсняла усмивка
си постлах за вечеря.
След измислен завой –
смях, затичан над бездна –
драматичен герой
в комедийна пиеса!
Без начало и край,
/а то обич ли значи?…/
По-сама от преди
пак към себе си крача.

Прочетете пълния пост »

Демир Демирев – Пролет

Никой не може
да загаси
пожара
на зеленината.
Даже
снощният дъжд!

Прочетете пълния пост »