Feeds:
Публикации
Коментари

Архив за категорията 'Чужда'

Да тъгуваш за живите –
е много по-лошо,
отколкото да жалиш
мъртвите.
Боли от далечност,
недостъпни за нас са,
едва се процежда надежда,
че не изчезват,
докато са живи.

Прочетете пълния пост »

- За нощта цялаили само за миг? -пита хазяйката,докато подава ключа.- Завинаги! – отговаря жената,а мъжът плаща ценатаи взима ключа за вратата.Двамата се качватедин етаж по-горе засмени.- Бедните нещастници,може би тук ще сложат края си -промълвява хазяйката с очи насълзени -а моите чаршафи ще свършат и те,целите окървавени.
Превод: LeeAnn

Прочетете пълния пост »

Валеше както вали Господ…
… по лицето ти, по кожата ти, по спомените ти
валеше сякаш дъждът излизаше за първи път
от клетката си
и блъскаше по вратите на света :
Отворете ми, отворете ми!
…изоставена от любовта ми, там
където мусонът и неговите барабани бият глухо…
вече не могат да ме търсят издължените ти бедра.

Прочетете пълния пост »

Децата, открили любовта,
се целуват притихнали
на прага на нощта.
Минувачите, забравили младостта,
ги сочат с жест, осъждащ любовта.
Но децата тук ги няма
те са далеч от света,
оставили в нощта
само трептнещата сянка,
която роди яростта -
ярост с усмивка презряна,
търсеща любовта тъй желана.
Децата тук ги няма,
те са далеч от нощта,
далеч са дори от деня,
в свят на ослепителна красота,
открит с раждането на любовта.
Превод [...]

Прочетете пълния пост »

От пазара за птици
Купих птици
За теб,
Любов моя.
От пазара за цветя
Купих цветя
За теб,
Любов моя.
От пазара за окови
Купих вериги
тежки вериги
За теб,
Любов моя.
Накрая на пазара за роби
Те потърсих
Но не те намерих,
Любов моя.
Превод LeeAnn

Прочетете пълния пост »

Уморен кон се сгромолясва посред алеята
листата падат върху него
любовта ни хладно тръпне
и праща хлад на Слънцето.
Превод: LeeAnn

Прочетете пълния пост »

Гладна премръзнала изгубена
съвсем сама, без петаче,
девойка 16 годишна
неподвижно изправена
площад Конкорд
петнадесети август по пладне.
Превод LeeAnn

Прочетете пълния пост »

През сини летни вечери ще бродя по пътеки,
Ще газя, боден от жита, по ситната трева:
Ще чувствам аз свежестта на свойте стъпки леки,
Ще къпе волно вятърът там моята глава.
Ще бродя сам, безсмислено безгрижие понесъл,
Но ще залей любов без край духа с руменина,
И ще отмина аз далеч – като скиталец весел, -
Далеч, далеч в природата – щастлив [...]

Прочетете пълния пост »

Над мойте земни дни
Огромен сън се свежда.
- О, жажда, угасни!
Заспи и ти, надежда!
За всичко ослепях!…
Слепец, без свяст да срещна
Добро и зло, и грях …
- О, повест безутешна!
И – люлка съм сега,
Люляна в пропаст лихо
От тайнствена ръка…
- О, тихо, тихо, тихо! …

Прочетете пълния пост »

Закътвам те, моя любима, в леса на дъжда,
покривам ти тялото с шума, с мъгла, а ръцете – с пясък.
Лицето ти люшкам в дъха си,
приспива го той.
Спи -
тази дума е вече завивка,
но аз те загръщам и с поглед,
мятам връз тебе небето, звънтящо от облаци и от листа,
затрупвам те с есен.
О, рамената ти носиха черната птица – [...]

Прочетете пълния пост »

По-стари »