Стефан Кръстев – Любовницата

Тя и ти знаете какво е времето, малко е. Нямате го. Заело ви е трохи от себе си и ще си изисква връщането на всяка, с лихва, а са толкова вкусни тези трохи, с истина засищат, чезне глада, онзи най-дълбокият, неразбираемият който тя чувства, ти чувстваш, но дотам сте свикнали с усещането, че разбирате за [...]

Прочетете пълния пост »

Стефан Кръстев – Жива палитра

Съблече ме. До богиня ме съблече. Бях толкова гола, толкова естествена. Между тревите и боровите клони. Кожата ми настръхнала, сърпове от светлина, докоснали с върхове зърната ми. Полуда ме е усмихнала. Чувам отдалече собствения си ускорен дъх. И пулсът ми е ускорен. Как успя да го направи! Почти не го познавам. Не изглежда такъв. Как [...]

Прочетете пълния пост »

Рубен Дарио – Смъртта на Саломе

I
         Историята, понякога, греши. Легендата, в някои случаи, е вярна, а самите феи признават в задушевните си разговори с някои поети, че има доста измислици във всичко, което се разказва за Маб, за Броселианда, за свръхестествените и покоряващи приказни създания. А колкото до случките или събитията от древни времена, става така, че двама или повече съвременни [...]

Прочетете пълния пост »

Оскар Уайлд – Славеят и розата

Тя каза, че ще потанцува с мен, ако и донеса червени ризу – възкликна младият студент, – но в цялата ми градина няма нито една червена роза!
Славеят го чу от гнездото си на дъба, погледна през листата и се зачуди.
- Нито една червена роза в цялата ми градина! – възкликна студентът и хубавите му очи [...]

Прочетете пълния пост »

Мирча Картареску

Прочетете пълния пост »

Станислав Стратиев – Вавилонска хроника

Паскал седи на Вавилонската кула и оглежда баирите.
Пътят се вие като змия, на места потъва в цъфналите сливи, но Паскал отгоре вижда всичко, даже и пчелите, които се въртят около цветовете.
Пиле не може да прехвръкне, без Паскал да го забележи.
Кулата е от дялани мертеци и плетени пръти, стърчи в края на селцето и по принцип [...]

Прочетете пълния пост »

Велин Станев – MEMENTO MORI

- Знаеш ли, момче, толкова надгробни плочи съм издялал, но рядко съм срещал двамата да починат в един и съши ден… много рядко!
… Майсторът кимна неопределено към небето, сякаш търсеше подкрепа за думите си свише, посегна към пожълтяла цигара зад ухото си и продължи:
- След месец, два – да. Ама…
- Всъщност, изглежда един след друг, [...]

Прочетете пълния пост »

Джордж Карлин – Парадоксът на нашето време

Парадоксът на нашето време е, че имаме високи сгради, но ниска търпимост, широки магистрали, но тесни възгледи. Харчим повече, но имаме по-малко, купуваме повече, но се радваме на по-малко. Имаме по-големи къщи и по-малки семейства, повече удобства, но по-малко време. Имаме повече образование, но по-малко разум, повече знания, но по-лоша преценка, имаме повече експерти, но [...]

Прочетете пълния пост »

Димитър Динев – Ангелски езици

Роза плачеше на рамото на майка си Здравка, Здравка – на нейното. Младен се боеше, че всеки миг ще се разплаче и за това гледаше да е далече от всякакви рамена.
/…/
-Трябва да се срамуваме! извика той.
-Защо? – пропищя гласът на Исоп почти толкова силно, колкото сирената на влака.
-Затова, че сега не плакахме
****
И така Младен се [...]

Прочетете пълния пост »

Стефан Кръстев – Когато е камък

 
Опомням се всички които я имаха, раняваха, възкресяваха, губеха, любеха, погубваха се и я погубваха, рушиха се и я рушиха, въздигаха основи отдавна въздигнати, изчезваха в лабиринтите й. Всички съм които я целуваха, галеха или просто я желаеха от далече и никога нямаше да докоснат. Част от всеки съм, всеки е част от мен. Мравуняк [...]

Прочетете пълния пост »