Красимир Едрев – Малко

Жестокостта
е преди всичко
точност.
ИЗ “44″

Прочетете пълния пост »

Йовко Ламбрев – Завръщане

Нощта вали
със капки мрак,
отронени
от вихърa на времето -
палачът
на прогизналите ми
от влага спомени.
Нощта вали,
звездите плачат.
На пълнолунна светлина
съзирам сенките
на петилетното си мълчаливо бродене.
Безбройно много са
и хладни са
отломките
на отегчително-жестоките ми роли.
Нощта вали -
поройно и свирепо
със влагата на минали виелици
и прерисува тихо -
с лунен шепот
чудовища,
русалки,
преживелици.
В които моите молитви премълчавах,
опитвайки се
да опазя себе си,
а всъщност драматично пресъздавах
едни и същи
сиво-скучни гръмотевици.
Нощта [...]

Прочетете пълния пост »

Мартин Колев – Молитва за дивите по душа

„Нямаме пари, скъпа
но имаме дъжд“
той ще ни пази от тълпата
в дъжд ще отглеждаме децата си
Нямаме дом, скъпа
но имаме приятели
в стаята му звучи блус
а нейната котка ни мрази
с малко помощ от тези приятели
няма изпуснати влакове
ще спим по гарите
с лека вечеря и леки жени
ще се будим под мостове
ще се будим под слънцето
и само слънце ни е нужно
за [...]

Прочетете пълния пост »

Кирил Кадийски – Душата зъзне

ДУШАТА ЗЪЗНЕ. В своя ъгъл се е свила.
Дъжда като тръстикова завеса ти
разтваряш и се вмъкваш в тъмните врати
на някой спомен. Най-надеждната закрила.
… Над облото кубе политнал кръст лъщи -
кама в гърдата на жена изневерила.
Не стига ли, че губим неусетно сила,
увереност и ум, и своите черти?…
Додето някой порив като вятър свеж
сърцето ти разлисти и се понесеш
с [...]

Прочетете пълния пост »

Добромир Тонев – Почти ода

Отделяме се от живота, както пепелта от въглена,
а после зъзнем емоционално;
ако създаваме поезия – тя става стъклена,
ако извайваме стъкло – то не звъни кристално.
Добиваме усещане, че не живеем себе си,
че ни живее някой друг, но лошо ни живее.
Да се огледаме добре, защото във съседство
гори живот, докато ние тлеем.
Потта на селянина светва още в тъмно,
магарето тържествено [...]

Прочетете пълния пост »

Кристин Димитрова – Днес

Денят започна нормално:
метеоролозите вещаеха слънчево време,
журналистите – криза по върховете, а теолозите -
апокалипсис. Аз пък се надявах
да свърша нещо полезно.
Вечерта си дойде нормално:
времето се състоя, апокалипсисът – не
и всичко друго премина
някак си по средата.

Прочетете пълния пост »

Кирил Кадийски – Пепел

Лениво, прашно пладне. Жегата в припадък се е свлякла.
Кварталът сякаш спи. Но слънцето забива тежка факла
в стрехите трепкащи… Каквото трябва – да гори.
Пожар. И все едно дали оголената жица ще зацъка
с език на пепелянка, или от неземна мъка
ще пламне мозък – като облак бял в зори.
Мравунякът изскача – застрашен е! – и вода се плиска.
А [...]

Прочетете пълния пост »

Валери Петров – За спящата царкиня

Всекиму известна
приказка е е тая,
само че в живота
често друг е края.
Спящата царкиня
сладък сън сънува
и в съня си вижда:
принцът я целува.
Времето минава.
Принцът й къде е?
Спящата царкиня
почва да старее.
Ей го принца, иде,
гледа, отминава -
кой ще ти целува
бабичка такава!
Седемте джуджета
вадят кърпи, плачат
Нажален, подсмърча
даже разказвачът …

Прочетете пълния пост »

Валентина Спиридонова – Зимна история

Там нейде из знойния север
скрила се в нощния мрак
девойка невероятно красива
върви към заледения бряг.
Малки стъпки в снега тя оставя
бърза, не поглежда назад
там минало страшно я дебне,
а пред нея безкрайния свят.
Тя върви, но брега е далече
студът е тялото сковал,
но в душата гори като в печка,
с надежда подклаждана жар.
Всяка стъпка я води към края,
всяка стъпка убива живот,
всеки [...]

Прочетете пълния пост »

Александър Иванов – Параноя

независимо от всичко
аз се страхувам сега
всеки ден всяка година всъщност
все повече и
повече:
страхувам се от миналото
страхувам се от бъдещето
страхувам се от амбициите
страхувам се от смеха
страхувам се от тишината
страхувам се от себе си
страхувам се от останалите
страхувам се от въображението си
страхувам се от неродените ни деца
страхувам се от дългите криви сенки нощем
страхувам се от слънцето
страхувам се от дългия [...]

Прочетете пълния пост »