той беше известен поет: хората го познаваха журналистите му звъняха по телефона и го питаха: „как живееш? кое те вдъхновява? как пишеш?” – всеки път все същото винаги. те го отегчаваха и трябваше да им пробутва глупости като: „седя и гледам в тази точка на стената” или „убивам 6 мухи и чак тогава почвам”. „добре [...]
Публикации с етикет “Александър Иванов”
Александър Иванов – “как пишеш?”
Публикувано в Българска, всемир, поезия, tagged Александър Иванов на февруари 1, 2008 | Leave a Comment »
Александър Иванов
Публикувано в цитати, tagged Александър Иванов на януари 26, 2008 | Leave a Comment »
…това е всичко, бармане, останалото са душите ни, но те отдавна са продадени на сатаната не можем да платим с тях изпитото…
Александър Иванов – Параноя
Публикувано в Българска, поезия, философски, tagged Александър Иванов на януари 24, 2008 | 2 Коментара »
независимо от всичко аз се страхувам сега всеки ден всяка година всъщност все повече и повече: страхувам се от миналото страхувам се от бъдещето страхувам се от амбициите страхувам се от смеха страхувам се от тишината страхувам се от себе си страхувам се от останалите страхувам се от въображението си страхувам се от неродените ни [...]
Александър Иванов – Дотук
Публикувано в Българска, поезия, философски, tagged Александър Иванов на януари 5, 2008 | Leave a Comment »
тая нощ аз съм празен отново не пиша не пия не пуша аз и моята стара машина седим и чакаме нещо да раздвижи мрака но думите ги няма “може би съм дотук” – казвам си и докато света бавно потъва в нищото аз заспивам с глава върху масата сънувайки 1 същество с дребно уродливо тяло [...]
Александър Иванов – Сам
Публикувано в Българска, меланхолични, мои любими, поезия, tagged Александър Иванов на октомври 1, 2007 | 1 Коментар »
сам тази бутилка този джаз тази привечер тези гарвани вън това вдишване това издишване това отчаяние този бял лист тази лудост тази липса на смях тази пролет това усещане: сам: любовта я няма ножовете са остри цветята са мъртви стиховете са без рими смъртта е без лице аз съм без теб ти си без мен [...]
Александър Иванов – гробарите хвърлиха свойте лопати и отидоха да се напият
Публикувано в Българска, поезия, философски, tagged Александър Иванов на септември 25, 2007 | 5 Коментара »
никой не разбра никой така и не разбра защо го направиха беше август неделя беше горещо те трима далече от младостта далече от мечти и амбиции бедни мъже временно работещи като гробари през кризата „временно” проточило се с години и те отдавна не помнеха началото и не мислеха за края и те вече приличаха на [...]


