Богомил Райнов – Задушница

У нас все обичай е бил отколе да правят за умрелите задушница; в забрадки черни, бабите се молели, било в храма тясно и задушно. Варели едно жито във котлите начуквали и захар, и галета, печели със черковни знаци пити и черно вино сипвали в шишетата. А след това при гроба скъп отивали, димял тамянът, попът [...]

Прочетете пълния пост »

Богомил Райнов – Какво ли ..

Какво ли исках от живота, щом нямах нищо да му дам? Не носех в джоба си банкноти, затуй не преживях роман. Печелех мършави обятия с цената на хамалска пот и губех своите приятели като парите на белот. С болезнените си камшици денят мечтите обузда. Отпадна сред молби десницата разперена като звезда. А здрачът, сякаш поражение, [...]

Прочетете пълния пост »

Богомил Райнов – Цената

ЦЕНАТА Кутията цигари, ракията, конякът, по кръчми, по гари струват еднакво. Цени имат всички наслади до една. Любовта едничка няма точната цена. Любовта забава е за някои безплатна: едно запознаване… “Много ми е приятно”… две бутилки бира и три комплимента, додето за квартирата настъпи моментът. В леглото – два часа, а подир туй – сбогом. [...]

Прочетете пълния пост »

Богомил Райнов – Помниш ли..

Помниш ли, приятелю по пиене, как в опушената стара кръчма първи път познахме любовта? Тя ни гледаше с очи ракиени, кискаше се, пееше, заръчваше и накрай ни двама пожела. Помниш ли, в замръзналата улица как вървеше подръка и с двамата в тъмното, изцапано манто; как ни вятърът среднощен брулеше, как пиянски псуваше го дамата, как [...]

Прочетете пълния пост »

Богомил Райнов – Отрова

Хубаво е да живее човек. Хубаво е – ако може. Иначе има отрова, остра кама, пистолет. Ние живота обичаме, но да живеем не можем – книги четем или пишеме и се разправяме с Бога. Пролет – за нас туй е тема, тема е също и вятърът. Ний с пролетта не живеем, вятър не гали душата [...]

Прочетете пълния пост »

Богомил Райнов – Отиде си …

Отиде си. Небето се разплака, скръбта приведе старите ели, и вятърът засвири сред букака. С две думи, времето се развали. Камината във стаята запуши и скръб, и дим очите насълзи. Стоя и зъзна и с досада слушам как псето срещу вятъра ръмжи. Така се всичко мигом измени: боровете са сякаш непознати, далечните мъгливи планини така [...]

Прочетете пълния пост »

Богомил Райнов – Накъде ли ..

Накъде ли ни води пътеката? Ний сме с теб само двама сега, ний сме с теб и вървиме полека, и вървиме, незнам откога. Слънчев лъч пада, в нега повяхнал, върху твоето рамо без срам. Аз протягам ръка да го махна и забравям ръката си там. Гледам твоята мургава буза, гледам твоята басмена пола и коляното, [...]

Прочетете пълния пост »

Богомил Райнов – Пак премина

Пак премина без теб и тоз ден. Не дойде, пък и аз те не чаках. На прозореца стар и студен дъжд до късно безсмислено плака. Пак по стаята крачки броих; четох книга, която не помня; писах нещо, което изтрих; гледах често без нужда часовника. Както винаги мина денят. Падна вънка на здрача пердето. Уморен от [...]

Прочетете пълния пост »