Валери Петров – Сред снега

На завета горски в безшумния кът две релси скиорски пред мене блестят. Кой тука е минал? Какъв ли е бил? Не ще да е имал кой знай какъв стил! Така си гадая за оня пред мен, но ето, накрая стоя изумен: в снега, до завоя – позната лула! Излиза, че моя следата била. И сам [...]

Прочетете пълния пост »

Валери Петров – За разните видове дъжд

Дъжд! Ужким е все Н2О от небето, но веднъж като арфа ти звъни във сърцето и измива града по химически начин; а пък друг път е тъй безнадежден и мрачен, че би искал да трае пет седмици той и потоп да настане и не ти да си Ной; а друг път е смесен и какви [...]

Прочетете пълния пост »

Валери Петров – За спящата царкиня

Всекиму известна приказка е е тая, само че в живота често друг е края. Спящата царкиня сладък сън сънува и в съня си вижда: принцът я целува. Времето минава. Принцът й къде е? Спящата царкиня почва да старее. Ей го принца, иде, гледа, отминава – кой ще ти целува бабичка такава! Седемте джуджета вадят кърпи, [...]

Прочетете пълния пост »

Валери Петров – Снежният човек

В тази пухкава нощ зад завеската тънка спиш дълбоко ти, моя любима, и наум не ти иде за туй, че отвънка, неподвижен сред бялата зима, един смешен човек, един нежен човек е заспал в нощта като снежен човек. Но тоз снежен човек има сила могъща и със някаква тиха магия той отхлупва внимателно вашата къща [...]

Прочетете пълния пост »

Валери Петров – ***

Не са ми липсвали другари, не са ми липсвали жени и твойто идване ме свари, бих казал, във щастливи дни. Но дойде ти и, ето, взе ме, и аз открих сега едвам, че през това “щастливо” време съм бил невероятно сам и че дружил съм с тоя, с оня, но все от гордост защитен и [...]

Прочетете пълния пост »

Валери Петров – И колкото поискам пъти..

… И колкото поискам пъти, педала щом натисна с крак, изгъва се назад врата ти и литва ти косата пак. И ний летим сред росен блясък, под лека пролетна дъга и ти засилваш моя тласък, отпускайки се на шега, и чувствам, гледайки през рамо египетския ти профил, че не една шегичка само с педала съм [...]

Прочетете пълния пост »

Валери Петров – Така веднъж във снежната алея

Така веднъж във снежната алея видях следи: “той” бе минал с “нея”. Аз тръгнах по следите и узнах какво се бе развило между тях: как тук над нея той бе тръснал клона, как там си бе изула тя шушона, за да изтърси влезлия и сняг, и как я бе придържал той, и как, използвайки таз [...]

Прочетете пълния пост »

Валери Петров – Тавански спомен…

* 1 С есента и дните станаха студени, а балтонът беше горе на тавана, в дъното на стария лелин гардероб. Бяха му ръкавите късичко скроени и като го сложих, недобре ми стана, та нарочно бръкнах в десния му джоб. Бръкнах и извадих: снимка развалена (двама млади влюбени на два стари стола, кавалерът аз бях в [...]

Прочетете пълния пост »