Димчо Дебелянов – ЧЕРНА ПЕСЕН

Аз умирам и светло се раждам – разнолика, нестройна душа, през деня неуморно изграждам, през нощта без пощада руша. Призова ли дни светло-смирени, гръмват бури над тъмно море, а подиря ли буря – край мене всеки вопъл и ропот замре. За зора огнеструйна копнея, а слепи ме с очите си тя, в пролетта като в [...]

Прочетете пълния пост »

Димчо Дебелянов – МИГ

Дали се е случило нявга – не помна, не знам – ще се случи ли… Тъжен и морен, аз плувах самин из тълпата огромна на някакъв град огрешен и позорен. Над мене, замръзнало в мисъл безумна, небето немееше странно далече, а долу се носеше музика шумна от стъпки, от смях и преплетени речи. Но горди [...]

Прочетете пълния пост »