Добромир Тонев – Да имаш покрив, а да нямаш дом

Да имаш покрив, а да нямаш дом, да имаш нежност, а да се страхуваш… От мъка по семейното гнездо дървото на рода ми боледува. За себе си аз зная новини, дошли при мен наопък – като раци. Аз имам спомени за бъдни дни, защото дните са като близнаци. Въобразявам си дори, че знам кога ще [...]

Прочетете пълния пост »

Добромир Тонев – Почти ода

Отделяме се от живота, както пепелта от въглена, а после зъзнем емоционално; ако създаваме поезия – тя става стъклена, ако извайваме стъкло – то не звъни кристално. Добиваме усещане, че не живеем себе си, че ни живее някой друг, но лошо ни живее. Да се огледаме добре, защото във съседство гори живот, докато ние тлеем. [...]

Прочетете пълния пост »

Добромир Тонев – Нежна машина

Ще се съпротивляваме срещу Навика, безбройните му маски, пипалата му: в спиралите му виждам слепи славеи, възпяващи нелепо свободата си. Докато всички свикваме полека със тежките уранови играчки – от втората природа на човека до третата война остава крачка… Защо да не живея хармонично? Въпрос, на който бих се смял до сълзи, ако не чувствах [...]

Прочетете пълния пост »

Добромир Тонев – Теза

Зад тебе злото диша като хрътка. Доброто е обществено понятие. Разтвориш ли ръцете за прегръдка, ти вече си удобен за разпятие.

Прочетете пълния пост »

Добромир Тонев – Веднъж ли сме умирали от жажда

Веднъж ли сме умирали от жажда, докато сме се давели на плитко? Животът ражда първите миражи в мъглицата над детското корито. Човекът има правото на полет, дори когато тялото му крета. Аз неведнъж съм хващал морска болест от плуване в измислени морета. И кръговете сини под очите ми не са от нощни пирове със музи, [...]

Прочетете пълния пост »