Камелия Кондова – ТОЙ

Животът снощи зверски се напи. /Със всички извинителни причини./ така поне преминахме на “ти” – дистанцията се скъсява с вино. На първа фаза беше страшно мил: Недей, любов, не се хаби напразно… Не става Аполон от крокодил… повяхнали цветя не правят празник… На втора фаза, вече свил юмрук: ти докога така ще ме живееш! Споделяш [...]

Прочетете пълния пост »

Камелия Кондова – Богомилско

Добрите хора лесно се обичат, магията е да обичаш лошите. С един от тях – най-лошия от всички, да споделиш пробитите си грошове. Да ти почерни погледа и празника, да ти приседнат глътката и залъкът. А в нощите, в които му е празно , да те вини, че си му дала ябълка. Да те обича, [...]

Прочетете пълния пост »

Камелия Кондова – Не и милост!

Вече не са същите момчета, но и тези също пият бира… Бях хиляда пъти Жулиета. Само че накрая не умирах. Милост ли? Проклятие е, Боже, че след любовта оставаш жива. Вързана след ласката — за ножа. Галена след цвете — от коприва. Жива, за да гледаш как се мята жалката опашка на надеждата. Дълга — [...]

Прочетете пълния пост »

Камелия Кондова – Друг мит за Нарциса

Голямата любов се умори на мене всеки път да ми се случва. Изпепелих невинните звезди. Овъглих се, а нищо не научих. Като превръщах спалнята в олтар, молитвите взривяваха небето. Но утрото се давеше в кал, изтекла със сълзите на прането. И този мъж е Господ до мига, във който безпощадно се разминем във два квадратни [...]

Прочетете пълния пост »

Камелия Кондова – Удавени сънища

Удавили се. В снегове и пламъци. Разбрах едва когато се събудих. Останките им ги натъпках в раница. Вървя и чакам да се случи чудо. Уж мъртви, а тежат, тежат проклетите! Прегърбвам се и все така ги нося. Сънуваните песни – неизпетите. Сънуваните бъдещи въпроси. Сънуваните срички. И любовите, с които неудачно се разминах. И най-неподарената [...]

Прочетете пълния пост »

Камелия Кондова – Защото много бързо те живях..

Защото много бързо те живях. Почти без дъх и със припряни пръсти. В неподходящо време – и от страх, че щом е подходящо – ще е късно. Защото със затворени очи нагазих във библейските пейзажи. И всичко, дето дълго се мълчи, поисках като гръм да го разкажа. И не от приказливост, а от страх, че [...]

Прочетете пълния пост »

Камелия Кондова – Заявка за приятелство

Наясно съм – не се пристъпва в храм, за да разплискаш тъмната обида. И затова на прага му съм. Сам. Във мъжки род. Жената си отиде. Гримирам я отскоро всеки ден. Разхождам й краката по банкети. Да ти прости и да се върне в мен. Но само опаковката й свети. Насилвам опаковката й с бяс [...]

Прочетете пълния пост »

Камелия Кондова – Приятелско

Приятел си. Ще поиграем карти. Ще пием за мира и за жените. (Завиждам на родените във Спарта- как трудно било да сдържиш сълзите.) Приятел си. Така ми е спокойно. Е, разкажи за твоето момиче. Отдавна сме погребали виновните. Мъжът ми е добър. И го обичам. Да ти налея още ? Уморен си… И аз съм [...]

Прочетете пълния пост »