Кирил Кадийски – Душата зъзне

ДУШАТА ЗЪЗНЕ. В своя ъгъл се е свила. Дъжда като тръстикова завеса ти разтваряш и се вмъкваш в тъмните врати на някой спомен. Най-надеждната закрила. … Над облото кубе политнал кръст лъщи – кама в гърдата на жена изневерила. Не стига ли, че губим неусетно сила, увереност и ум, и своите черти?… Додето някой порив [...]

Прочетете пълния пост »

Кирил Кадийски – Вечен календар

Януари И яз дълбок, и мраз – дал Бог! И ти – пиян. Свети Йордан! И син от студ комин – хайдут с калпак от сняг. Февруари И сняг. И хан. С резняк налян. Чуй звън! Не тук – навън… Капчук! Ластар ли стар сълзи? Лозар в лози пълзи. Март О, кал през март… Локал. [...]

Прочетете пълния пост »

Кирил Кадийски – Април. Зелено.

АПРИЛ. ЗЕЛЕНО. Бистра синева. На слънцето пчелите подивели. Пасат по хълма кошерите бели, а все по-буйна спъва ги трева. Пак пролет. Нова пролет. Но не е ли поредна крачка към смъртта това?…

Прочетете пълния пост »

Кирил Кадийски – Пепел

Лениво, прашно пладне. Жегата в припадък се е свлякла. Кварталът сякаш спи. Но слънцето забива тежка факла в стрехите трепкащи… Каквото трябва – да гори. Пожар. И все едно дали оголената жица ще зацъка с език на пепелянка, или от неземна мъка ще пламне мозък – като облак бял в зори. Мравунякът изскача – застрашен [...]

Прочетете пълния пост »