Недялко Йорданов – Довиждане

Довиждане. Това е впрочем краят – невъзмутим, необичайно лек. Аз ще те виждам и това го зная – един човек пак среща друг човек. Довиждане. Ще потъмнее всичко. Морето ще зашепне с тъжен глас. Ще излетят на две страни две птички. Една звезда ще падне в ранен час. Но всичко пак ще светне. И изцяло. [...]

Прочетете пълния пост »

Недялко Йорданов – Моето мъжко момиче

Моето мъжко момиче никак не се шегува: ако обича – обича, ако ревнува – ревнува. Аз не умея да бъда толкова категоричен. Моята строга присъда е моето мъжко момиче. То мълчаливо подрежда моите мъжки ризи, моите мъжки надежди, моите мъжки капризи. Яростен или усмихнат, никога безразличен – бавно и светло прониквам в моето мъжко момиче. [...]

Прочетете пълния пост »

Недялко Йорданов – Здравей, аз!

На Николай Аврамов От себе си не си отивай, със себе си живей. Хей, Аз – за твойта съпротива към моя свят – здравей! Здравей, усмивка на лицето, за твоята тъга. Ще крачим двама общо взето със тебе все така. Тя си отива по-щастлива – това го проумей. От себе си не си отивай, със [...]

Прочетете пълния пост »

Недялко Йорданов – Не остарявай, любов

Не остарявай, любов, във телата ни топли и слети. Ах, неуверена нежност още в очите ни свети и подозрително блясват шпаги от минали страсти – звън на решителни битка за невъзможното щастие. Не остарявай, любов, толкова страшна и дълга. Опроверганото време ляга унило на хълбок. Нека все така да гризеш на надеждата острия залък – [...]

Прочетете пълния пост »

Недялко Йорданов – А аз те търсих почти нарочно

Почти не вярвах, че ще те намеря. Бях пълен с грешни мисли. И те търсех във тази дневна нощ, в която светеше голяма слънчева луна отгоре. Ти ме погледна със вечерен поглед и имаше най-утренните устни, Които съм целувал някога… И чак тогава аз се сетих вече и все пак те попитах как се казваш. [...]

Прочетете пълния пост »