Пеньо Пенев – Откровение

Натежал е на дните простора, накипял от безпътни мъгли… И сърцето, преляло от горест, ме боли, ме боли, ме боли… Кой ще чуе? Защо да говоря? За вас чужда е мойта тъга… Но ще чакам врата да отворят… Докога… Докога… Докога?… Като друмник бездомен в умора спирам тук, път изходил голям… Отворете ми, милички хора! [...]

Прочетете пълния пост »

Пеньо Пенев – Самота

Тихо е, тихо е, тихо е и стоя, и мълча пак в мечти. Няма те никога, никъде… Тишина, самота и звезди… Тежка е, тежка разлъката в тия безводни далечни гори, обичта, жаждата, мъката ме гори, ме гори, ме гори…

Прочетете пълния пост »

Пеньо Пенев – Тъжна неделя

Здравей, чаша! Ний пак сме сами! От кръвта ми по-скъпо и мило – в тебе слънчево чудо шуми, скръбно образа мой отразило… Няма топлите черни очи… Празна крайната маса остава! Не тъгувай, сърце… замълчи! Нищо пулса ти не заслужава! Моя “Тъжна неделя”, ридай!… Вечер моя, черней като гарван! За мен всяко начало е край – [...]

Прочетете пълния пост »

Пеньо Пенев – В дъжда

Навън вали, вали дъжда, бълбукат и шумят улуците и сочнозвучно из града плющят по плочите капчуците… О, колко весел е дъжда, когато знаеш: има къща и незаключена врата, където можеш да се връщаш.

Прочетете пълния пост »