Отива си. Отива си и плаче. Прегръща те, но все пак си отива. До прага има още седем крачки – оттатък е земята на щастливите, които населяват своя остров и даже не усещат, че те има, не те сънуват в юлските си нощи и нямат кръв по устните от името ти. Не я целувай – [...]
Публикации с етикет “Таня Пенчева”
Таня Пенчева – Тя
Публикувано в Българска, любовни, поезия, tagged Таня Пенчева на декември 1, 2007 | Leave a Comment »
Таня Пенчева – Миг
Публикувано в Българска, любовни, поезия, tagged Таня Пенчева на октомври 20, 2007 | Leave a Comment »
Беше толкова тъмно, че вятърът се препъна по тесните стълби. Тичах сляпа… но знаех, че чакаш – без цветя и без клетви за бъдеще. Не валяха звезди. Не блестеше на луната фенерчето светло. Бяхме сигурно толкова грешни, че на мрак ни осъди небето. Тичах, сляпа от страх. И внезапно като дъжд, от столетия чакан, като [...]
Таня Пенчева – След лятото
Публикувано в Българска, любовни, поезия, tagged Таня Пенчева на септември 13, 2007 | Leave a Comment »
Забравям те – кълна ти се. Завинаги! Изтичаш като вятър от косите ми. След теб – останала без минало, пред огледалото разресвам дните си. Изтупвам бавно розовата рокля от август, от ръцете ти щастливи, но името – най-страшната отрова, за черни дни в якичката зашивам. Забравям те – видя ли колко лесно… Но вечер, цяла [...]
Таня Пенчева – И това ще се случи…
Публикувано в Българска, любовни, поезия, tagged Таня Пенчева на септември 11, 2007 | Leave a Comment »
И това ще се случи все някога… Неизбежно е като разсъмване. … Все така ще ме гали ръката ти и от страст аз ще светя във тъмното. Ще си шепнем все същите думи и ще вярваме, че се обичаме. Ти ще казваш, че още съм хубава. Аз ще казвам, че ти си ми всичко. Но [...]
Таня Пенчева – Неделя
Публикувано в Българска, любовни, поезия, tagged Таня Пенчева на август 26, 2007 | Leave a Comment »
В неделя сутринта (не много рано), все още топла, сънена и истинска, се мъча да завия с одеялото щастливите си сънища и мисли. Повтарям ги наум като молитви, на възел ги завързвам във косата си – хиляда пъти все ми се измъкваха, но, господи, днес само да останат, днес, само днес – в проклетата неделя [...]
Таня Пенчева – А гласът ти вали като дъжд
Публикувано в Българска, любовни, поезия, tagged Таня Пенчева на август 24, 2007 | Leave a Comment »
А гласът ти вали като дъжд и е мокра косата ми, и ухае на пролет, на пръст и на влага, разпукнала клоните… Как вали, боже мой, аз усещам дъха ти тук някъде, но във този порой вече нямам очи за посоките. За какво ми е синият ден със бонбонени улици и небето, избръснато гладко, без [...]


