Тильо Тилев – Модуси

Смолист фенер. Мъгла Мастилени петна. Петна от нефт. И студ, и страх, и тишина… След битката за слава започва битката за хляб. Обезумели биволи – по билото, по белите полета на нощта оплождат черната ти скръб, Българийо …

Прочетете пълния пост »

Тильо Тилев – Джин с тоник

Сбогуване безкрайно – разточителство на вечници: аз, скъперникът, и ти – с благословените уста, в мъглицата на думите, в началото на есента …

Прочетете пълния пост »

Тильо Тилев – Отдалечаване ІІ

Секне ли дъхът на твоето очакване ще се отдръпнеш зад прозореца студен и гол Ще светят мъртвите листа вперили безименни очи във нищото А ти ще избудуваш дълги нощи ще разговаряш сам за всички ще си никой докато в теб не разцъфти една-едничка дума измолена от нечии очи

Прочетете пълния пост »

Тильо Тилев – Черно стихотворение

Черен смях – в очите на смъртта, в очите на живота – черен смях. Черно слънце свети над родината, в черно ходят облаците бели, черна клонка е прорастла в мене, черни думи са листата й зелени.

Прочетете пълния пост »

Тильо Тилев – Любов

Аз искам изгрева да видя … … искам изгрева да видя … … изгрева да видя … … да видя … … виждам теб … … тебе виждам само … … само тебе виждам във вселената … … вселената си виждам в тебе … … в тебе, мое слънце изгряващо … … изгряващо слънце мое [...]

Прочетете пълния пост »

Тильо Тилев – Пасторал

Къщи и улисан дим над тях – в себе си застинал свят … Но пробужда се градчето от внезапен грак на врани. И сякаш с пиктограми – изрисувана и зрима, проявява се в небето думичката з и м а

Прочетете пълния пост »

Тильо Тилев – Зодия риби

Кротко капе тишина от тъмното и трупа, трупа, трупа … Място, подходящо за трупове. А една малка душичка, като тая в цигулката, звънва, звънка, опитва някаква мелодийка. Безсмислено … толкова безсмислено, че ми идва да се изхиля, да избълбукам живота си като мехурче от блатното дъно И тогава? … Да спя, да заспя в оня [...]

Прочетете пълния пост »

Тильо Тилев – Скепсис

След три години скитане из себе си, след три години, от които две – в подземието, в парижките потайности … … и 42 преди това – различни … … останах мрачен тип. С брада на бард, с уста на статуя – крача върху себе си и храча … д у м и т е

Прочетете пълния пост »

Тильо Тилев – През пръстите ни …

През пръстите ни пясъчният часовник на брега преся отредените зрънца на лятото. Разделихме се – с белези в душата, без следи по тялото. Сега в твоите думи се взирам, като търсач на злато, надвесен над пълната делва. Ние сме два облака, заредени с електричество. И скоро мълнията ще последва…

Прочетете пълния пост »

Тильо Тилев – Самота ІІІ

Странен свят – страх и устни. Животът- хербарийно зелено. И само ангелите сини зоват с тръби от злато … Но е рано … Рано? Рано е! … Все още – недостатъчно сам, недостатъчно ничий, недостатъчно никой, в този свят.

Прочетете пълния пост »