Умира побледния ден, мечтателно загледан в нощта, която иде. Ела Нощта полека си размахва черните крила Посипани с брилянти и рубини Ела да гледаме: ще трепне с рамене нощта и ще погине На ясните звезди злочестиви блян И тихо тя пришепна ми през сънена омая: “Аз искам да не зная” И ето: почва листопада от [...]
Публикации с етикет “Трифон Кунев”
Трифон Кунев – Умира побледния ден
Публикувано в Българска, меланхолични, поезия, tagged Трифон Кунев на април 12, 2008 | Leave a Comment »
Трифон Кунев – Разказвай тихичко…
Публикувано в Българска, меланхолични, поезия, tagged Трифон Кунев на октомври 21, 2007 | Leave a Comment »
Разказвай тихичко. Долитат ми листа от някой лес помръкнал в нечакани милувки на невярна есен; заспиват вечерните сенки с тъмна песен – не виждам никого, а чувам стъпки… Някой е замръкнал… Налита тъмен дух – навярно наскоро прехвръкнал под някой лес, погубен от милувките на златна есен; загиват вечерните сенки с тъмна песен, – не [...]


