Йовко Ламбрев – Страх

Не съм забравил твоят ден,
но страшно трудно е да ти напомням
за себе си и онзи плам у мен,
започнал толкова отдавна, че началото не помня.
Да – страх ме е! От себе си. От теб.
Не знам къде да скрия чувствата притиснати.
Не ме е страх от сенките нощес,
но много ме е страх от закъснели истини.
13 март 1993
Пловдив

Прочетете пълния пост »

Йовко Ламбрев – Завръщане

Нощта вали
със капки мрак,
отронени
от вихърa на времето -
палачът
на прогизналите ми
от влага спомени.
Нощта вали,
звездите плачат.
На пълнолунна светлина
съзирам сенките
на петилетното си мълчаливо бродене.
Безбройно много са
и хладни са
отломките
на отегчително-жестоките ми роли.
Нощта вали -
поройно и свирепо
със влагата на минали виелици
и прерисува тихо -
с лунен шепот
чудовища,
русалки,
преживелици.
В които моите молитви премълчавах,
опитвайки се
да опазя себе си,
а всъщност драматично пресъздавах
едни и същи
сиво-скучни гръмотевици.
Нощта [...]

Прочетете пълния пост »

Йовко Ламбрев – Wheel Of Fortune

Радвах се, когато те видях.
Плаках сам, когато ти се радвах.
Страдах те като осамотях,
но смеех се, когато страдах.
Обичах те, когато оцелях.
Сънувах те, когато те обичах.
Врекох се, когато оживях
и мразех те, когато ти се вричах.
8 септември 1993
Пловдив

Прочетете пълния пост »

Йовко Ламбрев – Лятото, което не започна

Нощта е астматично опустяла
и само времето
се гъне
прозаично
в безплоден задух,
с темпо вяло -
безпаметно
във своята статичност.
И ту се виждам,
ту се губя
в призрачност -
като в двоична алгебра -
досадно точно.
Сред купесто-тревожна
облачност
и лятото,
което не започна…
Облечен в сивосив човекобран,
почти трагично е,
а ти е смешно.
“Дойдох и си отивам
неразбран,
един загря и то погрешно”.
28.08.2005
Пловдив

Прочетете пълния пост »

Йовко Ламбрев – Dreaming Blue

На себе си Луната пак се е облещила.
Напълно бляскава,
но не напълно истинска.
А с хладнотата си едва приклещила е
поредната отиваща си приказка.
Мечтите ни се раждат за да страдат,
изстрадани не са ни интересни -
като неуловимо диво стадо
би трябвало да са…
не прекалено лесни…
Но вглеждайки се пак, отново в себе си,
през жълтото на халбата със бира,
в терзанията си не [...]

Прочетете пълния пост »