Николай Лилиев – Кръгозори надвесени

Кръгозори надвесени и сплътени тъми. Ръми, есен е. В глухи жалби унесени, ние бродим сами. Ръми, есен е.

Прочетете пълния пост »

Николай Лилиев – ИЗВЯХВАТ спомени и песни

ИЗВЯХВАТ спомени и песни, прекършени крила тежат и в земната печал унесени, вървим по своя стръмен път. Край нас годините минават, като забързани вълни, и към морето на забравата отнасят златните ни дни. Къде са нашите надежди, къде са нашите венци? Потайни извори оглеждат ликът на скръбни мъртъвци. И сред просторите унесени в сънят на [...]

Прочетете пълния пост »

Николай Лилиев – Тихият пролетен дъжд

Тихият пролетен дъжд звънна над моята стряха, с тихия пролетен дъжд колко надежди изгряха! Тихият пролетен дъжд слуша земята и тръпне, тихият пролетен дъжд пролетни приказки шъпне. В тихия пролетен дъжд сълзи, възторг и уплаха, с тихия пролетен дъжд колко искрици изтляха

Прочетете пълния пост »