Пабло Неруда – Неозаглавено

Валеше както вали Господ… … по лицето ти, по кожата ти, по спомените ти валеше сякаш дъждът излизаше за първи път от клетката си и блъскаше по вратите на света : Отворете ми, отворете ми! …изоставена от любовта ми, там където мусонът и неговите барабани бият глухо… вече не могат да ме търсят издължените ти [...]

Прочетете пълния пост »

Пабло Неруда – УТРО, XXVII.

Така естествена си, гола, като своята ръка, заоблена и гладка, земна и прозрачна, във лунни линии и ябълкови пътища, така си тънка, гола, като голо житно стръкче. Така си синя, гола, като нощ кубинска, бръшляни и звезди косите ти оплитат, така си златно, гола, и така огромна, като огромен летен ден във златен храм. Така [...]

Прочетете пълния пост »

Пабло Неруда – Харесвам те когато мълчиш

Харесвам те когато мълчиш и си като отсъстваща и ме слушаш дълго и гласът ми не те докосва. Изглеждаш все едно очите ти са излетели И че целувка е затворила устата ти… За да са изпълнени с душата ми всички неща изплувай от тях, напълни ги с душата ми. Мечтана пеперудо, бъди като душата ми, [...]

Прочетете пълния пост »