разни

малко черно тефтерче ..

Преди време си намерих един стар пожълтял тефтер. Миришеше на нещо далечно, топло и .. жълто.

Намерих го, писах в него и го скрих. И от самата себе си.

След време си купих друг. Нов. С бели листа. Нямаше си мирис .. все още. Беше положен в найлонова опаковка. Стерилен, чакащ само мене. НО .. не беше онзи. С времето започнах да свиквам с него. Носих го винаги с мене, макар и с празни листи. Не знаех с какво ще го запълня и го оставих при книгите си. Купчината книги постоянно се променяше. Сменяше броя и състава си. Настроението. /Винаги съм била заобиколена от много книги. Промъкваха се навсякъде около мене, а аз ги приютявах, четях и трупах … докосвах и четях отново./ А тефтера си стоеше винаги там, под всички тях. Една вечер се появи отново пред мене, но вече не беше същият. Беше поел мириса и настроението на онези десетки книги, сменяли се около него. И вече знаех с какво ще покрия страниците му..

Запълнен е донякъде. Очаква още. Но вече е невъзможно да бъде с мене постоянно. Неговото място е там, при книгите, които го търсят и искат.

Тук .. това е отново той, неговата душа, изчистена от мирис и топлина, но пък винаги тук …

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s