Българска · меланхолични · поезия

Богомил Райнов – Помниш ли..

Помниш ли, приятелю по пиене,
как в опушената стара кръчма
първи път познахме любовта?
Тя ни гледаше с очи ракиени,
кискаше се, пееше, заръчваше
и накрай ни двама пожела.

Помниш ли, в замръзналата улица
как вървеше подръка и с двамата
в тъмното, изцапано манто;
как ни вятърът среднощен брулеше,
как пиянски псуваше го дамата,
как повърна край един кантон?

Помниш ли вмирисаната стая,
лигавата светлина на крушката,
мръсните, олющени стени;
как леглото скърцаше отчаяно,
как навън те чаках омърлушен,
как не се погледнахме в очи?

А угасналите лампи помниш ли;
скръбното мълчание на двамата,
бързите ни стъпки сред нощта;
как погнусата ни в мрака гоноше,
как ми „хайде!“ каза без желание,
как изчезна зад една врата?

Помниш ли, приятелю забравен,
как в студена декемврийска вечер
кръстихме се двама в любовта?
Сред мъглата есенна удавен,
плувах, а кога денят извлече ме,
бях изгубил толкова неща …

Любовен календар, 1941-1942

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s