Чужда · всемир · поезия

Фьодор Тютчев – Вечер

Като че жерави прелитат,
далечният камбанен звън
повея тихо над горите
и в звучни листи спря за сън…

Като море през май разляно
блести и не трепти денят,
и сенки бързо и смълчано
из тихите поля пълзят…

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s