Пабло Неруда – Харесвам те когато мълчиш

Харесвам те когато мълчиш и си като отсъстваща
и ме слушаш дълго и гласът ми не те докосва.
Изглеждаш все едно очите ти са излетели
И че целувка е затворила устата ти…

За да са изпълнени с душата ми всички неща
изплувай от тях, напълни ги с душата ми.
Мечтана пеперудо, бъди като душата ми,
Бъди като меланхолична дума.

Харесвам те когато мълчиш и си като далечна.
Изглеждаш все едно се оплакваш, пеперудо смутена.
И ме слушаш дълго и дъхът ми не те достига.
Остави ме да мълча с твоето мълчание

Остави ме да говоря с твоето мълчание
Ярко като лампа, обикновено като пръстен
Като нощта си, мълчалива и звездна
Мълчанието ти е звездно, така далечно и обикновено.

Харесвам те когато мълчиш и си като отсъстваща.
Далечна и болезнена, все едно си мъртва.
Така че, една дума и една усмивка стигат.
И съм щастлив, щастлив че не си.