Българска · любовни · поезия

Таня Пенчева – Неделя

В неделя сутринта (не много рано),
все още топла, сънена и истинска,
се мъча да завия с одеялото
щастливите си сънища и мисли.
Повтарям ги наум като молитви,
на възел ги завързвам във косата си –
хиляда пъти все ми се измъкваха,
но, господи, днес само да останат,
днес, само днес – в проклетата неделя –
в деня на най-грижовните съпруги
и предани мъже, които нервно
преглъщат с хляба името на другата…
Днес, само днес да знам, че не сънувам,
че си до мен – завинаги и целият,
макар да съм наясно, че не струват
сънуваните приказки
срещу неделя.