Борис Виан – ДЕЛИНИ

Трябва наистина да си признаем с тъга:
Хубавите голи жени никога не съвпадат
С хубавите облечени.
Разбира се, че има изключения.
Да вземем моята жена. И вашата също.
И ако вие сте написали тези редове,
макар да не вярвам, то вие лъжете, както аз дишам.

Sting – Fragile

If blood will flow when fresh and steel are one
Drying in the colour of the evening sun
Tomorrow’s rain will wash the stains away
But something in our minds will always stay
Perhaps this final act was meant
To clinch a lifetime’s argument
That nothing comes from violence and nothing ever could
For all those born beneath an angry star
Lest we forget how fragile we are

On and on the rain will fall
Like tears from a star like tears from a star
On and on the rain will say
How fragile we are how fragile we are

On and on the rain will fall
Like tears from a star like tears from a star
On and on the rain will say
How fragile we are how fragile we are
How fragile we are how fragile we are

Александър Иванов – гробарите хвърлиха свойте лопати и отидоха да се напият

никой не разбра
никой така и не разбра защо го направиха
беше август неделя беше
горещо
те трима далече от
младостта далече от мечти и амбиции
бедни мъже временно работещи като
гробари през кризата
„временно” проточило се с години
и те отдавна не помнеха началото и не мислеха за
края и те вече приличаха на гробари и
може би щяха да останат такива завинаги
но днес нещо тегнеше в проклетия въздух и
те хвърлиха свойте лопати и зарязаха
недокопаните гробове и отидоха да се напият
горещ ден
най-горещия ден от
години
и хората мряха като мухи
повечето от тях самоубийци
и толкова много гробове
и онова нещо във въздуха и
те просто се отказаха и отидоха да се напият
може би стачка? каза шефа им
може би е от кризата казаха клиентите
мъртвите не казаха нищо
мъртвите се усмихнаха доволни
получили още няколко часа сред живите
и старите дами с напудрени до бяло лица недоволстваха
и младите вдовици с красиви очи и тела и
мечти нямаха търпение
и трупните червеи се гърчеха бесни
и само на котките не им пукаше
и на старото отче дъвчещо тютюн в задната
стаичка
и на гробарите хвърлили свойте лопати и сега
вече пиещи някъде
и на мен
и аз си казах че ако всички гробари по света
хвърлят свойте лопати и отидат да се напият
щеше да бъде прекрасно
и слънцето щеше да се усмихне тогава и
да каже о това е добро
и планините щяха да аплодират
и мъртвите да танцуват степ
и смъртта да навре косата си в кльощавия си задник
и всички ужаси най-после да свършат
и да се случи някакво чудо но
аз отдавна не вярвам в чудеса
гробарите също
те знаят че кризата или нещо друго
ще ги върне пак тук на другата сутрин
по-бедни и по-отчаяни и с по-
лош махмурлук
и всичко ще продължи пак както е
продължавало винаги

Джани Родари – Надежда

Ако можех да имам едно
магазинче със две полички ,
бих продавал … познайте какво ?
– Надежда ! Надежда за всички .

„Купете ! С отстъпка за вас !
Всеки трябва надежда да има ! “
И на всеки бих давал аз ,
колкото трябва за трима.

А на тоз , който няма пари
и само отвънка поглежда ,
бих му дал, без да плаща дори,
всичката своя надежда.

Христо Ботев – Хаджи Димитър

Жив е той, жив е! Там на Балкана,
потънал в кърви, лежи и пъшка
юнак с дълбока на гърди рана,
юнак във младост и в сила мъжка.

На една страна захвърлил пушка,
на друга сабя на две строшена;
очи тъмнеят, глава се люшка,
уста проклинат цяла вселена!

Лежи юнакът, а на небето
слънцето спряно сърдито пече;
жетварка пее нейде в полето,
и кръвта още по силно тече!

Жетва е сега… Пейте, робини,
тез тъжни песни! Грей и ти, слънце,
в таз робска земя! Ще да загине
и тоя юнак… Но млъкни, сърце!

Тоз, който падне в бой за свобода,
той не умира: него жалеят
земя и небо, звяр и природа,
и певци песни за него пеят…

Денем му сянка пази орлица
и вълк му кротко раната ближе;
над него сокол, юнашка птица,
и тя се за брат, за юнак грижи!

Настане вечер – месец изгрее,
звезди обсипят сводът небесен;
гора зашуми, вятър повее, –
Балканът пее хайдушка песен!

И самодиви в бяла премена,
чудни, прекрасни, песен поемнат, –
тихо нагазят в трева зелена
и при юнакът дойдат та седнат.

Една му с билки раната върже,
друга го пръсне с вода студена,
трета го в уста целуне бърже –
и той я гледа – мила, засмена!

„Кажи ми, сестро, де – Караджата?
Де е и мойта вярна дружина?
Кажи ми, пък ми вземи душата,
аз искам, сестро, тук да загина!“

И плеснат с ръце, па се прегърнат,
и с песни хвръкнат те в небесата, –
летят и пеят, дорде осъмнат,
и търсят духът на Караджата…

Но съмна вече! И на Балкана
юнакът лежи, кръвта му тече, –
вълкът му ближе лютата рана,
и слънцето пак пече ли – пече!

Йовко Ламбрев – Dreaming Blue

На себе си Луната пак се е облещила.
Напълно бляскава,
но не напълно истинска.
А с хладнотата си едва приклещила е
поредната отиваща си приказка.

Мечтите ни се раждат за да страдат,
изстрадани не са ни интересни –
като неуловимо диво стадо
би трябвало да са…
не прекалено лесни…

Но вглеждайки се пак, отново в себе си,
през жълтото на халбата със бира,
в терзанията си не откриваш примеси,
надрусващи те да живееш и умираш.

И думите ни някак си се претворяват в бреме,
в прегръдка вяла от трамвайното безвремие.
Уви, с мечтите се разделяме без време,
дори в докрай неизмечтаното съвремие.

И бирата не стига да отмие нищо,
а виното е с вкус на минало.
И не върви да си останеш същия,
а няма го, което си е тръгнало.

И търсиш сламки,
взираш се в очите,
оставил спомените си във няк’во блато…
Видя ли се…
в бадемовия поглед на момичето
с коси от разпиляно злато?

И няма как мечтите да са други,
дори актьорите в пиесата са същите.
И ти си ти,
и те не могат да са други,
ако унинието толкова присъщо ни е…

И докато момиче след момиче
отиват си
с коси от мед или от злато
и времето,
и виното,
че и мечтите
са все със вкус на пропиляно лято.

Матей Шопкин – Виновност

Виновен съм. Пред тебе съм виновен
За всички тъжни мисли и неща:
За твоя ден от мойта нощ отровен,
За твойта нощ, за мойта самота;
За твоя страх, за кратките въпроси,
Останали без отговор от мен.
Виновен съм!… Утеха ли ти носи
Това, че съм до болка откровен?
Не мога нищо друго да направя:
Самото време в моя дух тръби.
Виновен съм пред тебе. Но оставам
Такъв, какъвто трябва може би.

Helloween – A Tale That Wasn’t Right

Here I stand all alone
Have my mind turned to stone
Have my heart filled up with ice
To avoid it’s breakin’ twice

Thanx to you, my dear old friend
But you can’t help, this is the end
Of a tale that wasn’t right
I won’t have no sleep tonight

Chorus

In my heart, in my soul
I really hate to pay this toll
Should be strong, young and bold
But the only thing I feel is pain

It’s alright, we’ll stay friends
Trustin’ in my confidence
And let’s say it’s just alright
You won’t sleep alone tonight

Добромир Тонев – Веднъж ли сме умирали от жажда

Веднъж ли сме умирали от жажда,
докато сме се давели на плитко?
Животът ражда първите миражи
в мъглицата над детското корито.

Човекът има правото на полет,
дори когато тялото му крета.
Аз неведнъж съм хващал морска болест
от плуване в измислени морета.

И кръговете сини под очите ми
не са от нощни пирове със музи,
а белег от биноклите, с които
поддържам денем своите илюзии.

Усилията винаги си струват,
дори когато раждат нова жажда.
Колхида може би не съществува,
но тихо, да не чуе екипажа.

Жак Превер – Слънчева баня

Вратата на банята е заключена,
но слънцето влиза през прозореца
и се къпе във ваната,
и се смее във пяната,
а сапунът плаче, защото
му е влезло слънце в окото.

Превод: Валери Петров