Българска · поезия · философски

Благовест Паликаров – Кладенец

В двора ни
имаше кладенец.
Изсъхна – ей тъй –
от слънцето, луната,
или бурите.
Във него няма вода.
Така се стопяват
и хората –
от времето,
от чудеса…

По навик все още
надничаме в спомена.
И търсим вода…

Един коментар към “Благовест Паликаров – Кладенец

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s