Приятел си. Ще поиграем карти.
Ще пием за мира и за жените.
(Завиждам на родените във Спарта-
как трудно било да сдържиш сълзите.)
Приятел си. Така ми е спокойно.
Е, разкажи за твоето момиче.
Отдавна сме погребали виновните.
Мъжът ми е добър. И го обичам.
Да ти налея още ? Уморен си…
И аз съм уморена, но е празник.
Отдавна, както казваш „влязох в релси“.
Отдавна, както казваш „няма празно“.
Хлапашкият ми сал е здраво вързан.
Научих се да имам и да губя.
Сега си тръгвай. Бързо, много бързо!
Защото, всъщност искам да се любим…
Нямам думи, с които мога да изкажа възхщението си към тази невероятна жена и поетеса. Много от малка се запознах със тези страхотни стихове, които винаги ме зареждат с настроението което носят. Дори в някои от тях имам чувството , че виждам себе си и нещата които се случват в моя живот. Не веднъж съм плакала докато съм разлиствала тефтера в който преписвах всеки стих на Камелия Кондова попаднал в ръцете ми,препрочитах ги и пак , и пак……Благодаря на тази прекрасна поетеса за това което прави и нека продължава.