Българска · поезия · философски

Константин Делов – С очи от пясък

С очи от пясък
и със колене
забити в двата хоризонта
човек на своя Бог се моли –
вятър е гласът му.
думите се късат като корабни въжета.
А Бог е кротък залез,
който никога не закъснява.
Душите на делфините
като игли
вълни пришиват към морето.
Божествена картина –
някой стене във съня си,
а наяве е безмълвен.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s