Българска · любовни · поезия

Таня Пенчева – И това ще се случи…

И това ще се случи все някога…
Неизбежно е като разсъмване.

… Все така ще ме гали ръката ти
и от страст аз ще светя във
тъмното.
Ще си шепнем все същите думи
и ще вярваме, че се обичаме.
Ти ще казваш, че още съм хубава.
Аз ще казвам, че ти си ми всичко.
Но до смърт уморени, душите ни
ще излитат навън през прозореца
и щастливи сами ще се скитат –
всяка в своите тайни простори.
Рано сутрин с досада ще лягат
във телата ни, гушнати топло.
На закуска кафето и хляба
ще подслаждаме с бучица спомен.
Неизбежно е като разсъмване.
Но е рано.
Не още.
Пред всички
в кафенето, над чашите тъмни
тази вечер се любят душите ни.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s