Българска · любовни · поезия

Таня Пенчева – След лятото

Забравям те – кълна ти се.
Завинаги!
Изтичаш като вятър от косите ми.
След теб – останала без минало,
пред огледалото разресвам дните си.
Изтупвам бавно розовата рокля
от август, от ръцете ти щастливи,
но името – най-страшната отрова,
за черни дни в якичката зашивам.
Забравям те – видя ли колко лесно…
Но вечер, цяла зъзнеща, се моля
снегът и студовете да са вечни
и никога да не избухва пролет,
след нея лято, стенещо от жажда,
да няма нощи с тротоари топли,
да няма юли,
божичко!
да няма август,
да не обличам розовата рокля.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s