Чужда · любовни · мои любими · поезия

Марко Петрушевски – Близост

аз и моята девойка
лежахме
впити
в полумрака,
погледът ми падна
връз моята гола нога
но, ми се стори
като да е нейната
па си помислих:
колко е хубава!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s