Българска · меланхолични · поезия

Трифон Кунев – Разказвай тихичко…

Разказвай тихичко.

Долитат ми листа от някой лес помръкнал
в нечакани милувки на невярна есен;
заспиват вечерните сенки с тъмна песен –
не виждам никого, а чувам стъпки…
Някой е замръкнал…

Налита тъмен дух – навярно наскоро прехвръкнал
под някой лес, погубен от милувките на златна есен;
загиват вечерните сенки с тъмна песен, –
не виждам никого, а чувам стъпки…
Някой е замръкнал…
Тихо ми разказвай.