Чужда · меланхолични · поезия

Шарл Бодлер – Скърбите на Луната

Луната тая нощ е толкова блажена-
красавица, която мечтае сред алков
и докато заспи от ласки изтощена,
гръдта си гола милва с безмислена любов.

На мекото легло сред облачни дантели
блажено се отпуска и в страст потръпва тя,
с блуждаещ взор следи виденията бели,
които сред лазура растат като цветя

И щом над този свят, над скуката безкрайна
отрони тя сълза, издала скъпа тайна,
Поетът неспокоен, с нощта във вечен спор,

я взема с трепет плах-безцветна и горчива-
и като бисер скъп в сърцето си я скрива-
далече от лъчите на слънчевия взор.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s