Българска · меланхолични · поезия

Камелия Кондова – Удавени сънища

Удавили се. В снегове и пламъци.
Разбрах едва когато се събудих.
Останките им ги натъпках в раница.
Вървя и чакам да се случи чудо.
Уж мъртви, а тежат, тежат проклетите!
Прегърбвам се и все така ги нося.
Сънуваните песни – неизпетите.
Сънуваните бъдещи въпроси.
Сънуваните срички. И любовите,
с които неудачно се разминах.
И най-неподарената подкова,
с която се изтрива всяко минало.
Дърветата – разлистени сред стаи.
Обърканото ми от вчера здраве.
И още много неразумни тайни,
които съм сънувала.
Наяве.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s