Българска · меланхолични · поезия

Богомил Райнов – Задушница

У нас все обичай е бил отколе
да правят за умрелите задушница;
в забрадки черни, бабите се молели,
било в храма тясно и задушно.

Варели едно жито във котлите
начуквали и захар, и галета,
печели със черковни знаци пити
и черно вино сипвали в шишетата.

А след това при гроба скъп отивали,
димял тамянът, попът нещо пеел;
в калта се майки и вдовици свивали,
ръмял дъждът и вятър скръбно веел.

И струвало им се, че жив е мъртвият,
и че молитвата успокоява го,
че грижите до сълзи го покъртват,
че поменът им с радост го дарява.

Раздавали за бог да прости житото,
разливали виното над гробовете
и плачели жените до насита,
и сити си отивали поповете.

Реклама

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s