Когато дните ми изгубят цвят
и почне да ми отмилява тоя свят,
припомням си за оня майстор мил,
с длето и чук години майсторил
надгробни камъни, но на върха с трапчина –
след всеки дъжд вода за птичките да има.
Припомням си и в мен развиделява,
безкраен пак животът продължава
и става пак светът чудесен
дори със гробищата си – в цветя и песен!
И притаил във себе си вика,
аз хващам пак длетото и чука!
Open your heart, I'm coming home 
Стихотворението е супер, отдавна не бях 4ела нещо толкова свежо и истинско.Поздравления за автора, а дали има издадена стихосбирка? ;-))))