Орлин Дянков – ХЛЯБ

И каза бог: „Ще станеш по-добър,
когато със земята ми се слееш.“
Но аз размахвам бодро своя сърп,
защото ми се иска да живея.

И всяка нощ заспивам уморен,
сънувам нива с бурени във нея.
Не е за мен човешката ми тлен –
аз имам още жито да засея.

И само този хляб ще ме спаси –
нали и бог пред хляба се прекланя.
Така живея, вечно еретик,
защото някой трябва да ви храни.

Христо Фотев – Понякога…

Понякога по-много се обичахме,
понякога по-малко, а понякога,
когато ти заплакваше в ръцете ми,
живота ми приличаше на щастие.
Луната мълчаливо ни преследваше.
Рисуваше телата ни по пясъка.
Ний правехме какво ли не – понякога
наистина приличахме на влюбени.
Но пясъка изтече от косите ни
и се завърна помежду ни въздуха.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е във такива случаи
усмивката ми малко да е стъклена.
Естествено е да потърся хората.
Да се разтворя в тяхното съчувствие.
Да им изплача болката си с някакво
забравено и скрито удоволствие…
(Аз мога да разплача и дърветата,
и птиците и бронзовите бюстове,
но докога ще ни сближава болката
и много ли е трудно да сме искрени?)
И затова ще се усмихна някак си.
Усмивката ми ще е малко стъклена.
Уплашено ще питам – и безмилостно
луната и дърветата, и себе си,
наистина ли ние бяхме влюбени?
Наистина ли ти си мойто щастие,
или в нощта приличаше на щастие?

Тогава ще напиша неочаквано
най-истинското си стихотворение,
най-хубавото… Като тебе
хубаво.

И толкова далечно – като теб.

Рилке – Любовна песен

О, как душата си да спра така,
че твоята да не докосва? Как
над теб да я издигна, над нещата?
Аз бих желал сред някаква река,
изгубена течаща в тъмнината,
да я положа върху мирен бряг
докато в теб бушува глъбината.
Но всичко тук ни свързва – теб и мен,
тъй както цигуларят вдъхновен
две струни слял в един акорд чудесен.
Чий инструмент тъй здраво ни държи?
Кой музикант тъй властен е кажи?
О, сладка песен!

Николай Лилиев – ИЗВЯХВАТ спомени и песни

ИЗВЯХВАТ спомени и песни,
прекършени крила тежат
и в земната печал унесени,
вървим по своя стръмен път.

Край нас годините минават,
като забързани вълни,
и към морето на забравата
отнасят златните ни дни.

Къде са нашите надежди,
къде са нашите венци?
Потайни извори оглеждат
ликът на скръбни мъртъвци.

И сред просторите унесени
в сънят на есенни мъгли,
напусто пламенни стрели
излъчват скръбните ни песни.

Смело сърце

Ако се закълна пред него, всичко, което съм, … вече ще е мъртво

Деца говорят за любов

Група от професионалисти задали на деца от 4 до 8 години въпроса: „Какво според теб значи ЛЮБОВ?”
Отговорите, които получили, били по-смислени и по-дълбоки, отколкото някой е можел да очаква. Вижте и кажете какво мислите:

Когато баба получи артрит, тя не можеше повече да се навежда и да си лакира ноктите на краката. Оттогава дядо прави това вместо нея винаги дори след като и той получи артрит на ръцете. Това е любов.
Ребека – 8 години

Когато някой те обича, той произнася името ти различно. Ти просто знаеш, че името ти е чисто, произнесено от него.
Били – 4 години

Любов е, когато едно момиче си слага парфюм и едно момче си слага афтършейв и те излизат заедно и се миришат.
Карл – 5 години

Любов е, когато ти отиваш да си купиш нещо за ядене и даваш на някого повече от твоя чипс, без да искаш той да ти дава изобщо от своя.
Криси – 6 години

Любов е това, което те кара да се усмихваш, когато си тъжен.
Тери – 4 години

Любов е, когато мама прави кафе на татко и сръбва от чашата му, преди да муя даде, за да е сигурна, че е хубаво и не пари.
Дани – 7 години

Любов е, когато се целуваш с някого през цялото време и когато се уморите да се целувате, ти искаш още да бъдеш с него и да си говорите още. Мама и татко са такива. Те изглеждат неприлично, когато се целуват.
Емили – 8 години

Любов е това, което е в стаята с теб на Коледа, ако ти спреш да отваряш подаръците си и се заслушаш.
Боби – 7 години

Ако искаш да се научиш да обичаш по-добре, трябва да започнеш с приятелите, които мразиш.
Ника – 6 години (ние имаме нужда от няколко милиона повече Ники на тази планета)

Любов е, когато казваш на едно момче, че харесваш ризата му, когато го виждаш с нея всеки ден.
Ноил – 7 години

Любов е, когато една стара жена и един стар мъж са още приятели, макар че се познават много добре.
Томи – 6 години

По време на моя рецитал по пиано, когато излязох на сцената, много се страхувах. Видях колко много хора има в залата! Всички ме гледаха. И видях татко, който ми махна с ръка и ми се усмихна. Той беше единственият, който направи това. Повече не се страхувах. Това е любов.
Синди – 8 години

Мама ме обича повече от всеки друг. Никой друг не ме целува, преди да си легна.
Клер – 6 години

Любов е, когато мама дава на татко най-хубавото парче от пилето.
Илейн – 5 години

Любов е, когато мама вижда татко мръсен и потен и въпреки това му казва, че е по-хубав от Робърт Редфорд.
Крис – 7 години

Любов е, когато кученцето те близва по лицето дори тогава, когато си го оставил цял ден само.
Мери-Ан – 4 години

Зная, че по-голямата ми сестра ме обича, защото ми дава всичките си стари дрехи, а после трябва да излезе и да си купи нови.
Лорен – 4 години

Когато обичаш някого, клепачите ти подскачат нагоре и надолу и очите ти излъчват звездички.
Карен – 7 години (каква представа!)

Любов е, когато мама вижда татко седнал на тоалетната, и не мисли, че това е срамно.
Марк – 6 години

Наистина не трябва да казваш на някого „Обичам те”, ако не мислиш така. Но ако го мислиш, то трябва да му го казваш много пъти. Защото хората забравят.
Джесика – 8 години

Стефан Кръстев – И мислите ми изрусени

И мислите ми
изрусени
разгръщат
ранно лято,
преди настъпване
астрономическо
на есен,
излизаш от вълните,
плажа си,
по-гола си
от изповед,
по-светла
от причастие,

разбива
синеокото
дете
у теб
вълните си,
и плъзгат се
гальовно
по мен
и укротяват
зноя ми

и кожата
настръхнала

желае те,
желае те….

Стефан Кръстев – Седем сестри

Едната пищна е трапеза,
тръпчив пикантен аромат,
езикът й – лимонов резен,
възбужда подлудяващ глад.

Гръдта й апетитно блюдо,
потта й сос е подлютен,
гощава тя, когато люби,
с богатата си, щедра тлен.

Втората – сумрачна стая,
скривалище в житейските гори,
сипана с листа е цяла,
тръпки мигат през свещи.

Ухае еротично биле,
в омая се топят черти,
и яз отприщва свети сили
и изливат се реки

Третата е образ таен,
скрит във екзотичен храм,
някъде в подземна стая
и под знак неразгадан.

Иманярски дух пробужда,
на герой археолог,
а от нея има нужда
всеки, за да търси Бог.

А четвъртата е луда
и прилича на момче,
с поглед, лекичко учуден,
често с думите сече.

Често и юмруци свива
и е цяла със бодли,
но е истински красива,
в обич щом се сподели.

Петата е нощ бездомна,
стисната от страх ръка,
честа изповед пред Бога…
Отчаяние! Сълза!

Люби все едно се дави,
дави се, да се спаси,
от удавяне спасява
две обречени души.

Шестата е мрачни коридори,
цели в счупени стъкла,
всеки изход е затворен,
тя – разтворена врата.

А зад нея – бална зала,
трон, принцеса в самота,
със прекрасно тяло,
ореол от чистота.

Седмата – гора в наркоза,
сладоусти езера,
с цвилене на еднорози
и пулсиращи стебла.

Нещо сродно със нирвана,
нещо сродно със мотив,
странен някак, смисъл няма,
а небесно е красив.

Седемте аз често срещам.
Търся осмата сестра…
Някой ще рече ми: „Грешно!“
Всъщност срещам ги в една.

Легенди за страстта

„Някои хора чуват вътрешните си гласове и живеят с това, което са чули. Такива хора полудяват или се превръщат в легенда.“

Жоро Касабов – Сега е твърде късно

Сега е твърде късно. Сбогом.
(Защото много те обичам)
Но няма в страст да те обкича.
(Аз избледнял съм. Твърде много.)
Сега е вече късно. Всичко.
Денят. Нощта. И аз. И ти.
И закъснялата усмивка
разляна в скръб из вазите
над твоя взор…

Безплодна вечер!
Сърцето ми не чака тайна.
(Аз или тази бледна вечер-
но бледнината е безкрайна!)
Разбирам. Зная. Няма тайна.
Сега е твърде късно вече.