Българска · поезия · философски

Камелия Кондова – ТОЙ

Животът снощи зверски се напи.
/Със всички извинителни причини./
така поне преминахме на „ти“ –
дистанцията се скъсява с вино.

На първа фаза беше страшно мил:
Недей, любов, не се хаби напразно…
Не става Аполон от крокодил…
повяхнали цветя не правят празник…

На втора фаза, вече свил юмрук:
ти докога така ще ме живееш!
Споделяш ме с поредния боклук –
без мисъл, без сърце. И без идея!

На трета фаза и прегърнал стол,
животът със езика си преплетен
изфъфли, че човек се ражда гол
– росата по тревата да усети.

И после падна под една дъга
/от виненки – навместо пеперуди/.
Усмихнат като детството заспа.

Проклета да съм, ако го събудя!

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s