Българска · всемир · поезия

Стефан Кръстев – Седем сестри

Едната пищна е трапеза,
тръпчив пикантен аромат,
езикът й – лимонов резен,
възбужда подлудяващ глад.

Гръдта й апетитно блюдо,
потта й сос е подлютен,
гощава тя, когато люби,
с богатата си, щедра тлен.

Втората – сумрачна стая,
скривалище в житейските гори,
сипана с листа е цяла,
тръпки мигат през свещи.

Ухае еротично биле,
в омая се топят черти,
и яз отприщва свети сили
и изливат се реки

Третата е образ таен,
скрит във екзотичен храм,
някъде в подземна стая
и под знак неразгадан.

Иманярски дух пробужда,
на герой археолог,
а от нея има нужда
всеки, за да търси Бог.

А четвъртата е луда
и прилича на момче,
с поглед, лекичко учуден,
често с думите сече.

Често и юмруци свива
и е цяла със бодли,
но е истински красива,
в обич щом се сподели.

Петата е нощ бездомна,
стисната от страх ръка,
честа изповед пред Бога…
Отчаяние! Сълза!

Люби все едно се дави,
дави се, да се спаси,
от удавяне спасява
две обречени души.

Шестата е мрачни коридори,
цели в счупени стъкла,
всеки изход е затворен,
тя – разтворена врата.

А зад нея – бална зала,
трон, принцеса в самота,
със прекрасно тяло,
ореол от чистота.

Седмата – гора в наркоза,
сладоусти езера,
с цвилене на еднорози
и пулсиращи стебла.

Нещо сродно със нирвана,
нещо сродно със мотив,
странен някак, смисъл няма,
а небесно е красив.

Седемте аз често срещам.
Търся осмата сестра…
Някой ще рече ми: „Грешно!“
Всъщност срещам ги в една.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s