Стефан Кръстев – И мислите ми изрусени

И мислите ми
изрусени
разгръщат
ранно лято,
преди настъпване
астрономическо
на есен,
излизаш от вълните,
плажа си,
по-гола си
от изповед,
по-светла
от причастие,

разбива
синеокото
дете
у теб
вълните си,
и плъзгат се
гальовно
по мен
и укротяват
зноя ми

и кожата
настръхнала

желае те,
желае те….