ИЗВЯХВАТ спомени и песни,
прекършени крила тежат
и в земната печал унесени,
вървим по своя стръмен път.
Край нас годините минават,
като забързани вълни,
и към морето на забравата
отнасят златните ни дни.
Къде са нашите надежди,
къде са нашите венци?
Потайни извори оглеждат
ликът на скръбни мъртъвци.
И сред просторите унесени
в сънят на есенни мъгли,
напусто пламенни стрели
излъчват скръбните ни песни.
Open your heart, I'm coming home 