Чужда · любовни · поезия

Рилке – Любовна песен

О, как душата си да спра така,
че твоята да не докосва? Как
над теб да я издигна, над нещата?
Аз бих желал сред някаква река,
изгубена течаща в тъмнината,
да я положа върху мирен бряг
докато в теб бушува глъбината.
Но всичко тук ни свързва – теб и мен,
тъй както цигуларят вдъхновен
две струни слял в един акорд чудесен.
Чий инструмент тъй здраво ни държи?
Кой музикант тъй властен е кажи?
О, сладка песен!