Българска · всемир · поезия

Орлин Дянков – ХЛЯБ

И каза бог: „Ще станеш по-добър,
когато със земята ми се слееш.“
Но аз размахвам бодро своя сърп,
защото ми се иска да живея.

И всяка нощ заспивам уморен,
сънувам нива с бурени във нея.
Не е за мен човешката ми тлен –
аз имам още жито да засея.

И само този хляб ще ме спаси –
нали и бог пред хляба се прекланя.
Така живея, вечно еретик,
защото някой трябва да ви храни.

Вашият коментар

Попълнете полетата по-долу или кликнете върху икона, за да влезете:

WordPress.com лого

В момента коментирате, използвайки вашия профил WordPress.com. Излизане /  Промяна )

Twitter picture

В момента коментирате, използвайки вашия профил Twitter. Излизане /  Промяна )

Facebook photo

В момента коментирате, използвайки вашия профил Facebook. Излизане /  Промяна )

Connecting to %s