Александър Иванов – Дотук

тая нощ
аз съм празен отново

не пиша
не пия
не пуша

аз и моята стара машина
седим и чакаме
нещо да раздвижи мрака

но думите ги няма

“може би съм дотук” – казвам си
и докато света бавно потъва в нищото
аз заспивам с глава върху
масата
сънувайки 1 същество
с дребно уродливо тяло и
епилепсия
което се мотае наоколо
пере ми чорапите намира
бутилки
грижи се за мен
в някои други дни или нощи
по-добри или по-лоши от
тези
сега

Радой Ралин – Безглаголно

Градина, пролет, май, цветя,
скамейка, шепот сладък.
И сред цветята Той и Тя,
любов и тъй нататък.

Поля, природа, красота,
река, гора, нататък.
природа, сбъдната мечта,
възторг и тъй нататък.

Годеж, венчило, поп и брак,
момент безумно кратък,
после проза, скука, мрак,
деца и тъй нататък.

Курорт, море, приятен смях,
простор, вълни оттатък,
възбуда, трепет, сладък грях,
рога и тъй нататък.

Полуда, нежност, сълзи, плач,
плесник и писък кратък,
багаж, билет, дете, носач,
развод и тъй нататък.

Нахалник, пари, кола,
вертеп и той сред мрака,
кафе, билярд, квартира, ключ,
жени и тъй нататък.

Бастун, легло, юрган, приют,
глава с перчем окапал,
цокало, карти сноп, албум,
легло и тъй нататък.

Наследници, камбанен звън
и яма сред цветята,
лопата, кирка, поп и кръст,
ковчег без тъй нататък.